Бойко Богданов: Правим нова Реформа, сами ще се издърпаме от блатото

Българският театър е в извънредна ситуация. Държавните експерти в културата ни убеждават, че трупите с дългове трябва да бъдат закривани, а театрите да станат открити сцени, на които да играят пътуващи трупи, „мечки“… Междувременно голяма група творци от Народния театър поведоха битка срещу председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев и призова да се оттегли от поста. Първата трупа бе последвана от още няколко театъра, между които и Военният.

И докато в Министерството на културата майсторят поредните корекции на корекциите на Реформата в сценичните изкуства, група театрали са решили да изработят правилата, по които да съществуват и да се развиват сценичните изкуства у нас. Поканихме един от участниците в създаването на паралелните правила – режисьора Бойко Богданов – за да разберем какво планират, защо и как ще се преборят  за него.

– След 26 години промени в сценичните изкуства, вие – артистите, се наложи да влезете в ролята на Барон Мюнхаузен и да се изтеглите сами за косите. Защо, г-н Богданов?

– Наложи се поради липса на каквато и да било алтернатива. Само дето малко се опасявам, че толкова много Барони Мюнхаузени можем и да объркаме тотото, не само блатото…

– Делото по спасяването на давещите днес е в ръцете на самите давещи се. Вие сте част от тесен кръг съмишленици, които сте се захванали да направите реформата в сценичните изкуства такава, че да не затрие изкуството. Каква е философията на вашата апокрифна реформа?

– Подробностите засега са тайна, но философията – не: гражданска и професионална свяст и отговорност, налагаща цивилизационен подход в нашите нецивилизовани и недемократични условия, но с достатъчно опит, гъвкавост и непоклебимост спрямо постигането на резултати, независимо от поколенческите и съсловни различия.

– Вярвате ли, че ще бъде по-добра от онези, които вече бяха изпробвани?

– Вярвам, защото т. нар. „изпробвани“ са рожба на невежи хора. Моите спектакли обиколиха четири континента, имам шест международни специализации по темата и притежавам не „самочувствието“, а увереността, че знам как, какво и кога, но най-вече защо се прави.

– А защо мислите, че Министерството на културата ще даде ход на вашите идеи?

– Няма да е то. Има по-силни лостове. Ще използваме тях, защото то сега е аморфно, объркано и безсилно – затова и вредно с решенията си. Ще го подчиним. Има как.

– Вие сте сред явните противници на политиката на Вежди Рашидов, неотдавна бяхте кандидат за директор на Варненския театрално-музикален продуцентски център, не получихте поста, поискахте оставката на министъра… – все ще се намерят основания за твърдения, че атаката не е срещу системата, а срещу човека, че борбата ви е твърде лична. Бихте ли могъл да докажете обратното?

– Това с Варна беше една саркастична игра от моя страна и нищо повече. Ако манипулираната от Министерството на културата комисия се осмели да публикува концепцията ми и тази на единствената ми герберска опонентка, всички, които имат понятие от материята, ще се развеселят от „липсата ми на достатъчно точки“. Надявам се някой ден да го направя – пак за забава. Но искам да е ясно – нищо лично няма в битките ми и никога (освен до пети клас в махалата) не е имало. Винаги съм се борил за кауза. И никога не съм извличал полза от борбите си – от ВИТИЗ, през СДС-битките, палатковите лагери, митингите… – в началото и тъй до днес. В това число и с добрия човек и катастрофален министър Вежди.

– От Бойко Борисов ли ще поискате подкрепа за промяната, която готвите? Какви ще бъдат вашите аргументи, за да ви подкрепи – той би могъл да отвърне: „Няма пари“ и всичко да приключи?

– Няма да „искаме“ – не сме поданици на Негово Величество. Ще намерим начин да го задължим. А относно парите – пари има достатъчно, поне тия, откраднатите от КТБ, 5% от БВП… Още има и ще има още. Акъл няма.

– Какви би трябвало да бъдат основните положения в една Стратегия за съхранение и развитие на културата ни?

– Опазване на създаденото от предците, ремонтиране на раните по разрушенията, лостове за развитие на институциите с превенция: народ без духовно развитие и култура е не народ, а племе… И да им се отнемат малко от макиавелистките нормативно приети номера за партийни манипулации. Защото не помня от коя партия бяха Моцарт, Вивалди и Шекспир.

– Има ли смисъл от подобна стратегия, след като чалгата ни се поднася безплатно всяка вечер по телевизията?

– Точно това е смисълът. Нютон и Хегел са открили закони, в които продължавам да вярвам – за действието и противодействието и за отрицанието на отрицанието. Това, че невежите ни „политици“ не ги познават, не отменя наличието на тези световно валидни закони.

– Смятате ли, че държавата трябва да наложи регулация срещу телевизионната чалга? Или подобни ограничения ще налеят масло в огъня?

– Смятам, че държавата е длъжна да въведе квоти за българска, европейска и американска култура в медиите, както е направено още в 60-те години във Франция, а масло в силиконовите уста да наливат – няма проблем, поне ще избухнат… и ще се види какво е отдолу.

– Министерството на културата готви промени за закриване на трупи, което явно ще насърчи „мечките“. Държавата де факто субсидира театъра на „мечките“ – защо след няколко корекции на реформата „мечкарството“ се засили?

– Засили се от невежество и простотия, от алчност и мижитурщина.

– Известно е, че не ви е страх от „мечки“ (дори поставяте с някои). Бихте ли посочили онези сред тях, които биха направили всичко, за да остане статуквото?

– Не ги съдя. Всеки има право на избор. Такъв е техният. Печално ми е, че все повече „мечки“ загиват като артисти, продавайки се за жълти стотинки в халтурите, които обезобразяват и таланта им, и все повече се депрофесионализират. Но това е техен избор, те си носят и меда, и жилото, и най-вече отговорността. Има някои (засега) изключения, дано устоят.

– Какво породи масовата съпротива срещу председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев, оглавена от актьори от Народния театър?

– Той не е лош артист, но се главозамая и стана нагъл и безочлив. И той е „добро момче“, както би рекъл гуруто му Вежди, но и двамата произвеждат професионални катастрофи и търгуват в храма. А това отвращава посветените на изкуството всеотдайни колеги.

– Ситуацията там е „зъб за зъб“. Вие не сте част от първата трупа, но не сте и страничен наблюдател – бихте ли обяснили на зрителите генезиса на този конфликт, в който се включиха още няколко театъра?

– Няма никакви „зъби“, това е проява на естествена самозащита в ситуация на застрашеност на съсловието.

– Как ще празнувате Международния ден на театъра, 27 март? Ще присъствате ли на наградите „Икар“?

– Имам такава награда, но беше в началото на възстановяването й. Тогава нямаше манипулации. От тогава не присъствам. Ще пия по едно с приятели, но няма да е там.

– Ако има награда за цялостен принос в съсипването на българската култура, кои биха били претендентите? На кого вие бихте връчили статуетката?

– Ще дам тая „награда“ на ресорните ни министри от Стефан Данаилов насам. Вкупом.