Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Бойко Борисов – цар в Народния театър

„Процесът срещу богомилите“ - процес на артистите срещу властта

Царете на Донков в този спектакъл са блестяща колекция от луди, цинични, вероломни сатрапи, за които властта е единственото възможно житейско състояние. Снимка: Яна Лозева - Бойко Борисов – цар в Народния театър

Царете на Донков в този спектакъл са блестяща колекция от луди, цинични, вероломни сатрапи, за които властта е единственото възможно житейско състояние. Снимка: Яна Лозева

Със съпротива срещу властта започна новият сезон в Народния театър. Първата премиера е срещу премиера. В „Процесът против богомилите“ виждаме Бойко Борисов като въплъщение на покварата във властта. Пиесата на Стефан Цанев обхожда 10 века и обобщава: Играта се повтаря. Оправданието от Средните векове „Аз съм царят“ днес звучи различно – властелинът повтаря отчаяния рефрен на народа: Бедни сме, крадат ни, престъпността е навсякъде… 

До вчера интерпретаторите на Борисов галеха неговото его, премиерът изскачаше ненадейно от чужди образи посред представления, особено когато в салона присъстваше самият министър-председател. Но бе имитиран винаги незлобливо и с неприкривана обич. Сега Стефан Цанев и Маргарита Младенова тълкуват лидера на ГЕРБ със сурови щрихи, изобличението му очевидно е целта на този спектакъл. Техният Борисов, когото преди това сме видели като цар Борил – излиза на финала в костюм на охранител и с лавров венец на главата и предупреждава, че за да се задържи на власт, ще запее песента на народа. В свитата му от глашатаи и палачи надничат проекции на някои от днешните приближени на премиера – когато владетелят пита какъв е този кон, който цвили в храма, му отвръщат: „Това не е кон, ваше величество, това е Архангел Михаил“…

Деян Донков и Стефания Колева - цар и пророчица

Деян Донков и Стефания Колева – цар и пророчица

Цанев представя богомилството не като разрушителна ерес, а като коректив на тогавашната ни църква, станала слуга на светската власт, превърнала Исус от защитник на бедните и онеправданите в бич в ръцете на богатите и тираните. Борил се гаври с пълзящите лакеи начело на духовенството, но с тяхна помощ смазва хората на духа – богомилите.

Влиянието на богомилството по време на управлението на Борил е толкова силно, че владетелят е принуден да вземе мерки и през 1211 г. свиква т. нар. Търновски съд-събор, който по подражание на Цариградския събор от 1084 г. осъжда богомилското движение и праща водача му поп Стефан на кладата.

Иван Бърнев в образа на богомила поп Стефан

Иван Бърнев в образа на богомила поп Стефан

В образа на премиера виждаме Деян Донков, който се въплъщава преди това в образа на Борил и убитите му двойници. Царете на Донков в този спектакъл са блестяща колекция от луди, цинични, вероломни сатрапи, за които властта е единственото възможно житейско състояние. В тази галерия провиждаме множество пороци на деспоти от античността до днес.

Царицата (Рени Врангова) като в пиеса на Шекспир сменя в леглото си владетел след владетел. Принцесата (Теодора Духовникова) по хамлетовски провокира царствените си роднини. Патриархът (Йосиф Шамли) и Презвитер Козма (Христо Петков) имат облика на съвременни духовници от висшия клир. Богомилите, положителните герои в този спектакъл – в образите са Иван Бърнев, Стефания Колева, Илиана Коджабашева и Павлин Петрунов – нямат нимби на светци, те са простосмъртни човеци с идеали.

Царят се е покатерил на „трона“ си и виси от там като грозд.

Царят се е покатерил на „трона“ си и виси от там като грозд.

„Убиха царя, играта се повтаря…“, пее рап трио на сцената като древногръцки хор. Владетелят се мултиплицира, новият е същият като старият, злото е неунищожимо. Това хип-хоп хорче създава някои от най-ценните моменти в спектакъла, защото звучи и като ехо, което потвърждава авторитета на царя, и като негова опозиция. Първоначално излизат като зли орисници, които натякват, че от човека цар не става, по-късно се кланят на владетеля с викове „Слава, слава“, а след всяко убийство грачат победоносно като лешояди над труп.

Музиката на Асен Аврамов приближава значително годините на царството на Борил до наши дни. А сценографията на Никола Тороманов обединява цялостно посланието на текста, режисурата, актьорската игра и музиката – действието се развива в няколко сфери, които придават футуристична среда на царската антиутопия, героите са като изгубени в космоса и времето. На финала всички сфери се събират и добиват форма на фуния, насочена към публиката. За да чуят дори глухите какво им се казва от сцената.

Сферите на финала се събират и образуват фуния, насочена към салона в Народния театър.

Сферите на финала се събират и образуват фуния, насочена към салона в Народния театър.

„Процесът против богомилите“ явно е нов етап от процеса на съпротивата в културата срещу властта. Александър Морфов напусна директорския пост в Народния, хвърляйки поредния словесен залп в посока Министерски съвет, наричайки го „чалга правителство“. С този спектакъл първата трупа продължава тази линия и като че ли навлиза в нов етап на борбата – проговаря срещу властта от сцената. Но не така, както артистите са се осмелявали да я критикуват преди 1989 г. – с ключови думи и метафори. Днес Цанев, Младенова и актьорите от „Процесът“ обвиняват пряко, без намеци. С огромна тревога за състоянието на днешна България.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

На прасе съм

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах