САЩ обявиха дипломатически бойкот на Олимпийските игри в Пекин през 2022 г. Това няма нищо общо със спорта, заявиха представители на властта в Щатите, и пожелаха успех на своите състезатели, които все пак ще участват в олимпийската надпревара.
Спортът, както и културата, обикновено първи падат жертва на политиката. В случая е интересно да се обърнем към историята, защото това не е първият бойкот на Олимпийските игри. Когато те са възникнали преди новата ера, времето на провеждането им е било време без войни и дори враговете са се поздравявали с уважение за постиженията. Днес противопоставянето в света е толкова силно, че идеята за абсолютен мир изглежда утопична.
Основателят на новите Олимпийски игри Пиер дьо Кубертен твърдял, че един от главните му принципи е строгото разграничение между политика и спорт. Но това, уви, останало само като добро пожелание. Олимпийските игри са се превърнали в инструмент на голямата политика, отражение на войните, кризите и революциите.
Има няколко случая в новата история на Олимпийските игри, в които те са били бойкотирани.
Антверпен 1920 и Париж 1924 – наказанието за България
В началото на ХХ в. Европа е била разтърсена от войни и революции. Политическата обстановка била неспокойна. Враждуващи страни образували странни съюзи, те после се разпадали, за да се преоформят с други… Последствията от политическите колизии се отразили на Олимпийските игри в Антверпен и Париж. И в двата случая не участвали спортистите от Германия, която била наказана за разпалването на Първата световна война. Но не само те били изключени. От игрите в Антверпен била изхвърлена и България, заедно с Австрия, Унгария и Турция, защото били съюзници на Германия. Все пак наказанието за съюзниците било отменено за Олимпийските игри в Париж.
Санкции били наложени и на Съветска Русия. Международният олимпийски комитет заявил, че Съветите не са правоприемник на Русия. Затова в игрите участвали емигранти, избягали от новата власт. Княз Лев Урусов дори разработвал проект в бъдеще да се състезават два руски отбора – един съветски и един от привържениците на монархията. Проектът не се осъществил, а СССР бойкотирал Олимпийските игри чак до 1952 г., когато за пръв път съветски спортисти се включили в надпреварата.
Берлин 1936
Макар игрите в Хитлерова Германия да не били изцяло бойкотирани, те били много близо до това. Германия получила правото да е домакин на Олимпиадата две години преди идването на Хитлер на власт. След като той завзел властта, МОК започнал да разглежда въпроса игрите да бъдат преместени на друго място заради антиеврейските и расистки настроения в Германия. САЩ настоявали Олимпиадата през 1936 да се проведе в Барселона, но там било неспокойно заради политическата криза и Гражданската война.
Германия направила някои отстъпки и в крайна сметка МОК оставил игрите в Берлин. От спортна гледна точка всичко минало добре, но след Втората световна война Международният олимпийски комитет поднесъл публични извинения, че е позволил провеждането на Олимпиадата в Берлин.
Мелбърн 1956
Лятната Олимпиада в Мелбърн през 1956 г. също станала отражение на международната политическа обстановка. Отборите на Нидерландия, Испания и Швейцария решили да бойкотират игрите след като СССР нахлува в Унгария същата година, за да смаже народното недоволство. Унгарският отбор пък се явил на Олимпиадата със знаме от 1918 г. и много от спортистите поискали политическо убежище.
Бойкот имало и от други страни по друг повод. Египет, Ирак, Ливан и Камбоджа отказали да представят отбори заради агресията на европейските държави по време на Суецката криза.
Китай също се отказал от участие в Мелбърн, защото отборът на Тайван също бил поканен за участие от Международния олимпийски комитет.
Москва 1980
Най-яркият политически манифест се случва при Олимпиадата през 1980 г. в Москва. Игрите в СССР са бойкотирани от 64 държави. Официален повод за този отказ в разгара на Студената война е нахлуването на съветските войски в Афганистан. Спортисти от Западна Европа се явили на игрите, но под олимпийския, а не под национален флаг. Това било разрешено от правителствата на Великобритания, Италия, Испания и Франция. От името на държавите си играли спортистите на пет държави от Западна Европа – Австрия, Гърция, Малта, Финландия и Швеция. САЩ под никаква форма не се появяват на Игрите. Дори не е спазена традицията при закриването на Олимпиадата да бъде издигнат флагът на следващия домакин. Американското знаме не се появява, издигнат е само флагът на град Лос Анжелис.
Лос Анджелис 1984
На тази Олимпиада Съветският съюз решава да отмъсти и бойкотира Игрите. Под предлог, че става дума за „антисъветски настроения” целият социалистически лагер не изпраща спортисти в САЩ. Изключения правят само Китай, Румъния и Югославия.
Заради започналата да се повтаря формула на бойкот, президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч предлага сериозни наказания за националните олимпийски комитети в страните, които бойкотират олимпиадите. Това, както и постепенното умиротворяване в света, води до спокойно протичане на Олимпиадите от 1988 г. до днес, когато „дипломатическият бойкот” на САЩ отново поставя политиката над спорта.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение