Бокс с пеперудени ръкавици под прикритие

„Пърхай като пеперудка, жили като пчела” е легендарната фраза, с която Мохамед Али описва своя стил на боксовия ринг. Едва ли е подозирал, че описва и стил на шпионаж. В „Достопочтеният ученик”, книга 2 от гениалната шпионска трилогия „Карла”, ще добиете представа за бокса с пеперудени ръкавици под прикритие.

Литературната кариера на Джон льо Каре е неразделна от професионалния му живот на таен агент, вграден в разузнавателните структури на Обединеното кралство. Романите му са произведения на реализма, почти документални в заключенията си за света на Студената война. През 2008 г. The Times класира Льо Каре 28-и в списъка на „50-те най-велики британски писатели след 1945-а“, според редица критици той е най-финият и психологически сложен майстор на шпионския роман за всички времена.

„Шпионинът, който дойде от студа” излиза още през 1963 г. и изстрелва Льо Каре в кръга на авторите на бестселъри. Романът е приет за революция в жанра на шпионската литература и възбужда дискусия относно моралните залози на международните разузнавателни служби. Главният герой в „Шпионинът”, Алек Лиймас, е британски шпионин в Източна Германия и нещо като архетип на всичките ключови персонажи на Льо Каре.

„Най-търсеният човек“ е публикуван през 2008 г. Действието се развива в Хамбург, добре познат на писателя от консулския му мандат през 60-те. Полифоничният разказ се концентрира върху сложните междуличностни отношения на героите, въпросите на международната сигурност, опасността от тероризъм, религиозната нетърпимост, неопатриотизма и нуждата да живееш достойно.

„Дама, поп, асо, шпионин“ е първа книга от трилогията „Карла“, оглавила още с появата си списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ и станала абсолютна класика в жанра. Доскоро дясна ръка на бившия шеф на службите, Смайли е принуден да се оттегли, но не след дълго му е възложена важна мисия – да открие съветската къртица, проникнала в „Цирка“, най-висшия ешелон на британските разузнавателни служби. Като разчита само на своя опит и ум, както и на малка, доверена свита от свои хора, Смайли залага капан, за да залови предателя.

В „Достопочтеният ученик” той изпраща в Хонконг мистериозния Джери Уестърби – агент, представящ се за журналист, който трябва да разбере какво крои московският Център за Китай и да помогне на Смайли да си отмъсти на съветския офицер Карла. Джери е син на медийния барон лорд Уестърби, неуспял писател с няколко брака зад гърба си и бивш агент, винаги готов да изпълни дълга си:

„Той е от хората, които никога не са се съмнявали, без да осъзнават това докрай, че страната им е в положение на необратим упадък и че класата, към която принадлежат, е виновна за цялата каша.”

Льо Каре знае, че параноята е основният двигател в международните отношения, един ирационален страх от коварството на врага, който обсебва глобалната политическа сцена. Именно тази всемогъща параноя е база за разцвета на международния шпионаж.

Писателят постъпва в разузнавателната секция на британската армия в началото на 50-те, в зората на Студената война, след което веднага е разпределен в Австрия. Там отговаря за разследването на хора, прекосили Желязната завеса, за да емигрират на Запад. Кариерата му на агент под прикритие приключва, когато двоен агент на Англия и Съветския съюз го осветлява публично. Мандатите на ключови постове в британското разузнаване го правят „вътрешен човек“ за литературния жанр. Тайните коридори на властта са му известни. Джон льо Каре е псевдонимът, който Дейвид Корнуел избира за литературната си кариера, защото е забранено на тайни агенти да публикуват с истинските си имена.

Джон Бингам, прототип на Джордж Смайли и бивш ментор на Джон льо Каре, беше скандализиран от факта, че писателят създава толкова „циничен портрет на Британското разузнаване”, с който е зарадвал враговете на страната. Според Бингам това е проява на недопустима „нелоялност”. Истината е, че творчеството на Льо Каре развенчава най-големите митове и тайни на едно човечество, което и днес е оплетено в лепкавите паяжини на интриги, заговори, предателства и макиавелистични страсти.

„Достопочтеният ученик” е продължение, натоварено с големи амбиции. Някои твърдят, че романът съдържа няколко миниромана в себе си и са прави. Но Льо Каре никога не повтаря себе си. Всеки негов сюжет е уникален. Изглежда уморен от сравненията с Греъм Грийн и тук е по-близо до стила на Джоузеф Конрад.

„Какво в крайна сметка представлява честта?”, пита Льо Каре в този роман.

Излиза, че да действаш, означава да предадеш – или себе си, или някого другиго. Или миналото, или представата за човешка цивилизация.