Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Нация болна, бедна, гладна и гадна

Какъв е този профанен садизъм на управлението във всяка област – толкова ли се ненавиждаме вътрешно..., пита Мила Искренова

„Всеки път в поликлиниката попадам в роман на Кафка – в най тежкия, безперспективен абсурд и мрак“, пише Мила Искренова. - Нация болна, бедна, гладна и гадна

„Всеки път в поликлиниката попадам в роман на Кафка – в най тежкия, безперспективен абсурд и мрак“, пише Мила Искренова.

На теория всички знаем, че просперитетът на нацията се крепи на образованието и здравеопазването. В някои страни това се доказва практически. Но как е на практика у нас? Кой и как решава тези проблеми и до какви практически резултати водят те?

Вчера прекарах два часа в поликлиниката, за да получа рецепти за лекарствата на мой родител, след като предишния ден изобщо не успях да вляза при лекаря. Имам това преживяване на всеки три месеца – рецептите трябва да се презаверяват за възрастните хора. Всеки път там попадам в роман на Кафка – в най тежкия, безперспективен абсурд и мрак. Коридорът е пълен с болни, едва ходещи хора, кой знае как довлекли се до това заветно място. Стоят полупадащи и чакат. С часове. Болни, бедни и изнервени или примирени.

По едно време лекарят излезе, изфуча, че го викат в здравната каса и каза, че това е пълен абсурд, всеки ден по 50 човека, а „като влязат и пръстовите отпечатъци ще минават само по 10….!“

Един млад мъж ме попита дали може да влезе с мен, за 10 секунди, за да покаже някакви изследвания.

„Опитайте, казах, ако не ви разкъсат останалите от опашката!”

Казах го достатъчно високо, настъпи дълбока тишина, след което хората започнаха да се смеят.

„Вярно бе, превърнаха ни в някакви подивели нещастници! –каза жената до мене. А младежът влезе придружен от предупреждението: – Ще броим секундите!“

Накрая влязох и аз.

Постоянно срещам в поликлиниката свои познати, също грижещи се за родителите си… Но се чудя – какво правят възрастните хора, които по някаква причина нямат деца или децата им са заминали? И как веднъж не се направи нещо в тази страна, което да не измъчва, да не гази, да не обижда и потиска хората. Какъв е този профанен садизъм на управлението във всяка област – толкова ли се ненавиждаме вътрешно…?

Ситуацията е такава от години, как никой не се сеща да въведе малко ред?! Какви са тези изсушени от далавери и комбинации мозъци, които решават всичко в тази страна – какви са тези идиотски практики и методи. Дали щеше да е така, ако министър Москов и всички управляващи седяха на същите ежедневни опашки, а не се лекуваха в Правителствена болница, както бяха обгрижвани членовете на Политбюро в недалечното ни славно минало?….

И на фона на това някой се трогва от стипендии за ромчета – довели сте хората дотам да се впечатляват от 20 лева разлика – до пълен погром върху човешкото в човека, до потресаваща мизерия на човешкото на всички нива.

За какъв „просперитет“ може да става дума, когато нацията е болна, бедна, гладна и гадна. Въпросът е риторичен, затова го оставям без въпросителна. Човекоподобните, които ще гласуват (употребявам бъдеще време от благоприличие), та тези подобия на хора, които ще гласуват след 10 години, ще го направят с камъни и дървета, и нечленоразделни звуци.

Натам водите народа си, водени от „любовта си към него“…

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах