Болният човек мрази да му изневеряват

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния, Господаря на световете! Една сутрин честитият падишах, владетел на Анкара се събуди, изми героичните си очи с гюлова вода, седна удобно и помисли: „Ако не внимавам, може и аз да си изпатя, затуй – нека огранича малко правата на госпожа султанката!“. И разпореди на писарите си да запишат високото му ираде и царска воля: изневярата в целия обширен девлет се забранява и вече ще се наказва най-строго. Писарите благоговейно изрекоха: „Заповедта принадлежи на нашия повелител!“, вярно предадоха мъдрите думи на хартията и ги пратиха на учените от улемата.

Улемата пък си поглади брадите, събра се на меджлис и, като възхвали Пророка (мир нему!), седна да размисли над велемъдрите слова на падишаха-закрилник. Намериха се обаче малодушни изменници, мъже на книгата, а не на меча, които оспориха високата воля на господаря с такива нечестиви думи:

„Мъдростта на Повелителя на правоверните е несъмнена. И той сигурно не е забравил, че в нашата страна е приета Истанбулската фетва, осигуряваща правата на всички, включително на жените. Не е хубаво да се изневерява, но все пак – нека не вкарваме в тъмници хората, които са сбъркали в семейния си живот. Да не говорим, че такова едно ираде против изневярата може да се ползва не само против жените, а и против някого от нас, ако утре, например, лоши съветници подшушнат нещо срещу нас в блаженото ухо на честития господар“.

И много празни спорове произтекоха от тези срамни приказки…

Но стига с този превзет стил на османските хроники! Хуморът е уместен, но недостатъчен, а предпазливият език на пресата в Анкара все повече наподобява дадения по-горе пример за верноподаническо говорене. Да се върнем в реалността. Осман… извинете, турският президент създаде режим, чийто лайтмотив е: никакво озападняване повече. Проектозаконът за забрана и наказуемост на изневярата най-вероятно наистина ще мине през Меджлиса, защото в момента никой не смее да противоречи на волята на държавния глава.

Турция никога не е имала славата на особено демократична страна, но доскоро поне беше светски режим. Делото на Ататюрк по създаването на секуларна, модерна република се руши с всеки изминал ден и стремежът за кодифициране на религиозния морал в законодателството е само една малка част от връщането на югоизточните ни съседи към най-мрачните съвременни представи за османския ред. Исторически погледнато, самата някогашна империя никога не е била чак толкова строга, просто защото естественият ритъм на живота между мюсюлмани, християни и евреи в големите ѝ градове е водел до едно удобно лицемерие спрямо строгите повели на исляма. Това, което неоосманизмът се опитва да създаде, вече не е реставрация на истинските нрави от времето на султаните; става дума за чисто съвременна, идеализирана и идеологизирана версия на империята, далеч по-мрачна от всекидневието в Истанбул, Смирна или Солун отпреди стотина години. Възможно ли е ислямският консерватизъм и популизмът на анадолските „черни турци“ да доведе до фашизиране на обществото? Въпросът е чисто реторичен, това вече се случва.

Едновременно с моралния фронт, Ердоган си отвори работа в Сирия и Кюрдистан. Турската армия, разчистена от нелоялни офицери, се сражава уж срещу терористите, оцелели от последните крепости на ДАЕШ/ИДИЛ, а на практика срещу самоуправляващите се кюрди в Северна Сирия. Отдавна окупираната от Турция сирийска провинция Александрета или Искендерун на Средиземно море е в тревожна близост до руската база в Латакия. Междувременно отношенията между Анкара и Вашингтон стават все по-напрегнати заради сблъсъка на турските войски с подкрепяни от Щатите кюрдски отряди. Принадлежността на Турция към НАТО е под въпрос, докато страната решително се отдалечава от досегашния си меко авторитарен, но все пак прозападен курс.

По-горе употребих думата „Кюрдистан“: цялото пространство на Северен Ирак, Северна Сирия и Източен Анадол около градове като Мардин и Диарбекир на турска територия е заселено с кюрди, които са враждебно настроени към Турция и в самата територия на страната има сериозно движение на войски. Изглежда, че режимът в Анкара не издържа без намеса в големия източен конфликт и в момента е принуден да се ангажира във военно отношение както със собствените си нелоялни граждани, така и със съдбата на разпокъсана Сирия. Толкова по-голям интерес заслужава и заявеният интерес на Анкара към спора между Македония и Гърция, който пряко засяга и нас. Турският режим смени лицето на неоосманизма, свали ръкавиците и се опитва да води голяма политика едновременно вътре в страната, на Балканите и в Близкия Изток. За момента Северен Кипър изглежда забравен, но несъмнено и там ще има ефекти от засилващите се имперски амбиции на Ердоган.

Новият лайтмотив на вътрешната пропаганда в Турция е недоверие към образованата класа, връщане към религиозните клишета и отказ от човешки права. Общността става по-важна от индивида, активно се търсят вътрешни и външни врагове, за да се неутрализират предупрежденията, че държавата е поела по опасен, авантюристичен път. Засега имаме щастието, че Турция спазва международния статут на Дарданелите и Босфора, позволявайки на НАТО-вски кораби да навлизат в Черно море. Докога ще продължи това, зависи от начина, по който и турското правителство, и Алиансът ще продължат трудната си комуникация. Друг въпрос е дали българските власти изобщо схващат цялата картина.

Проектозаконът за забрана на изневярата много естествено се вписва в голямата реалност на промяната в Турция. Режимът се втвърдява вътрешно и външно, наблягайки едновременно на нравствена строгост, износ на бойни действия на изток и засега заявено добронамерена загриженост за Македония. Това не може да не бъде важно за нас. В момента Турция е котел под все по-голямо напрежение и без клапан за изпускане на пáрата. Допълнително усложнение е фактът, че икономиката на страната се забави в резултат от опита за преврат, разкриване на диктаторските намерения на президента, затягане на дисциплината, вътрешни чистки и хвърляне на армията във война с неясен изход на изток. Турция отново е Болният човек на Леванта, но този болен вече не е неподвижен, а хиперактивен. И не знаем каква ще е следващата му постъпка.