Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Болният човек мрази да му изневеряват

Турският президент Ердоган предлага на националния Меджлис проектозакон за забрана на изневярата

Правителството сгреши, като изостави опитите да се криминализира изневярата през 2004 г. в процеса по преговорите за присъединяване на страната към ЕС, заяви турският президент Ердоган. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Болният човек мрази да му изневеряват

Правителството сгреши, като изостави опитите да се криминализира изневярата през 2004 г. в процеса по преговорите за присъединяване на страната към ЕС, заяви турският президент Ердоган. Снимка: ЕПА/БГНЕС

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния, Господаря на световете! Една сутрин честитият падишах, владетел на Анкара се събуди, изми героичните си очи с гюлова вода, седна удобно и помисли: „Ако не внимавам, може и аз да си изпатя, затуй – нека огранича малко правата на госпожа султанката!“. И разпореди на писарите си да запишат високото му ираде и царска воля: изневярата в целия обширен девлет се забранява и вече ще се наказва най-строго. Писарите благоговейно изрекоха: „Заповедта принадлежи на нашия повелител!“, вярно предадоха мъдрите думи на хартията и ги пратиха на учените от улемата.

Улемата пък си поглади брадите, събра се на меджлис и, като възхвали Пророка (мир нему!), седна да размисли над велемъдрите слова на падишаха-закрилник. Намериха се обаче малодушни изменници, мъже на книгата, а не на меча, които оспориха високата воля на господаря с такива нечестиви думи:

„Мъдростта на Повелителя на правоверните е несъмнена. И той сигурно не е забравил, че в нашата страна е приета Истанбулската фетва, осигуряваща правата на всички, включително на жените. Не е хубаво да се изневерява, но все пак – нека не вкарваме в тъмници хората, които са сбъркали в семейния си живот. Да не говорим, че такова едно ираде против изневярата може да се ползва не само против жените, а и против някого от нас, ако утре, например, лоши съветници подшушнат нещо срещу нас в блаженото ухо на честития господар“.

И много празни спорове произтекоха от тези срамни приказки…

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Но стига с този превзет стил на османските хроники! Хуморът е уместен, но недостатъчен, а предпазливият език на пресата в Анкара все повече наподобява дадения по-горе пример за верноподаническо говорене. Да се върнем в реалността. Осман… извинете, турският президент създаде режим, чийто лайтмотив е: никакво озападняване повече. Проектозаконът за забрана и наказуемост на изневярата най-вероятно наистина ще мине през Меджлиса, защото в момента никой не смее да противоречи на волята на държавния глава.

Турция никога не е имала славата на особено демократична страна, но доскоро поне беше светски режим. Делото на Ататюрк по създаването на секуларна, модерна република се руши с всеки изминал ден и стремежът за кодифициране на религиозния морал в законодателството е само една малка част от връщането на югоизточните ни съседи към най-мрачните съвременни представи за османския ред. Исторически погледнато, самата някогашна империя никога не е била чак толкова строга, просто защото естественият ритъм на живота между мюсюлмани, християни и евреи в големите ѝ градове е водел до едно удобно лицемерие спрямо строгите повели на исляма. Това, което неоосманизмът се опитва да създаде, вече не е реставрация на истинските нрави от времето на султаните; става дума за чисто съвременна, идеализирана и идеологизирана версия на империята, далеч по-мрачна от всекидневието в Истанбул, Смирна или Солун отпреди стотина години. Възможно ли е ислямският консерватизъм и популизмът на анадолските „черни турци“ да доведе до фашизиране на обществото? Въпросът е чисто реторичен, това вече се случва.

Едновременно с моралния фронт, Ердоган си отвори работа в Сирия и Кюрдистан. Турската армия, разчистена от нелоялни офицери, се сражава уж срещу терористите, оцелели от последните крепости на ДАЕШ/ИДИЛ, а на практика срещу самоуправляващите се кюрди в Северна Сирия. Отдавна окупираната от Турция сирийска провинция Александрета или Искендерун на Средиземно море е в тревожна близост до руската база в Латакия. Междувременно отношенията между Анкара и Вашингтон стават все по-напрегнати заради сблъсъка на турските войски с подкрепяни от Щатите кюрдски отряди. Принадлежността на Турция към НАТО е под въпрос, докато страната решително се отдалечава от досегашния си меко авторитарен, но все пак прозападен курс.

По-горе употребих думата „Кюрдистан“: цялото пространство на Северен Ирак, Северна Сирия и Източен Анадол около градове като Мардин и Диарбекир на турска територия е заселено с кюрди, които са враждебно настроени към Турция и в самата територия на страната има сериозно движение на войски. Изглежда, че режимът в Анкара не издържа без намеса в големия източен конфликт и в момента е принуден да се ангажира във военно отношение както със собствените си нелоялни граждани, така и със съдбата на разпокъсана Сирия. Толкова по-голям интерес заслужава и заявеният интерес на Анкара към спора между Македония и Гърция, който пряко засяга и нас. Турският режим смени лицето на неоосманизма, свали ръкавиците и се опитва да води голяма политика едновременно вътре в страната, на Балканите и в Близкия Изток. За момента Северен Кипър изглежда забравен, но несъмнено и там ще има ефекти от засилващите се имперски амбиции на Ердоган.

Новият лайтмотив на вътрешната пропаганда в Турция е недоверие към образованата класа, връщане към религиозните клишета и отказ от човешки права. Общността става по-важна от индивида, активно се търсят вътрешни и външни врагове, за да се неутрализират предупрежденията, че държавата е поела по опасен, авантюристичен път. Засега имаме щастието, че Турция спазва международния статут на Дарданелите и Босфора, позволявайки на НАТО-вски кораби да навлизат в Черно море. Докога ще продължи това, зависи от начина, по който и турското правителство, и Алиансът ще продължат трудната си комуникация. Друг въпрос е дали българските власти изобщо схващат цялата картина.

Проектозаконът за забрана на изневярата много естествено се вписва в голямата реалност на промяната в Турция. Режимът се втвърдява вътрешно и външно, наблягайки едновременно на нравствена строгост, износ на бойни действия на изток и засега заявено добронамерена загриженост за Македония. Това не може да не бъде важно за нас. В момента Турция е котел под все по-голямо напрежение и без клапан за изпускане на пáрата. Допълнително усложнение е фактът, че икономиката на страната се забави в резултат от опита за преврат, разкриване на диктаторските намерения на президента, затягане на дисциплината, вътрешни чистки и хвърляне на армията във война с неясен изход на изток. Турция отново е Болният човек на Леванта, но този болен вече не е неподвижен, а хиперактивен. И не знаем каква ще е следващата му постъпка.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах