Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Бонбон, балсам и бич (снимки)

Предупреждение: Изложбата съдържа кадри, които не се препоръчват на хора със слаба психика и непоносимост към политически ангажирано изкуство

Дете държи пистолет-играчка до главата си. Чурумазу, Янеша, Перу, 2004 г. Истинското изкуство няма как да е аполитично - и изложбата на прочутия американски фотограф Стив Маккъри във „Виваком Артхол“ доказва това. - Бонбон, балсам и бич (снимки)

Дете държи пистолет-играчка до главата си. Чурумазу, Янеша, Перу, 2004 г. Истинското изкуство няма как да е аполитично - и изложбата на прочутия американски фотограф Стив Маккъри във „Виваком Артхол“ доказва това.

На входа на изложбата на американския фотограф Стив Маккъри във „Виваком Артхол“ трябва да бъде поставено предупреждение: „Тази експозиция съдържа кадри, които не се препоръчват на хора със слаба психика“.

Може би специално тук, в „Площад Славейков“, трябва има отделно, второ предупреждение – за всички, които казват, че искат да четат „само за изкуство и литература“, вместо да бъдат „заливани с политпропаганда, политпросвета и политагитация“… Като че ли е възможно съществуването на аполитично изкуство. И на култура без Ботев, Смирненски, Вапцаров, Константин Павлов, Георги Марков…

В снимките на Маккъри, както и в значителна част от всяко голямо изкуство, има едновременно бонбон за окото, балсам за душата и бич за света, отговорен за ужасите, уловени от обектива. Все едно дали защото изобщо не се интересува от тях, или защото допуска да бъдат приемани като „културни различия“.

27191213912_ac7d82962a_z

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

В първия миг можем да се възхитим от прекрасните цветове, във втория – да оценим композицията, различните планове, избора на гледна точка и чисто естетическата страна в работата на фотографа. При третия започваме да осъзнаваме историята зад снимката – и често пъти оставаме ужасени от това, което се крие в нея.

27254356186_f9253c9f2e_z

При някои ужасът е директен – като тази с разплаканото перуанско дете, опряло пистолет-играчка в главата си. Или онази с малкото момче на сватба в Йемен, с нелеп светлосин костюм, жълти слънчеви очила и автомат Калашников в ръце. Друго дете (от Афганистан), толкова малко, че едва стои право, е прегърнало бащиния Калашников, който е с една педя по-висок от него. Няколко ливански деца, които нямат люлки и пързалки, се катерят върху танк и се люлеят на дулото му. Двама възрастни мъже (отново от Йемен), вероятно баща и дядо на тъжно-уплашеното момче, стискат здраво богато украсените дръжки на огромните ножове, затъкнати в поясите им…

2

27287807865_00f91aebaf_z

13318912_10154157975697416_293140080_n

26681759153_2c09d06812_z

Най-силно въздействащите за мен кадри в тази хорър поредица са два. Единият прилича на сцена от „Аз съм легенда“ или „Пътят“ – само че постапокалиптичният ефект в сцената от град Херат не е създаден от магьосници на специалните ефекти в холивудско студио, а от съветски бомбардировки и талибански атаки. За да подчертае пустотата на пейзажа, сред руините се забелязва една-единствена дребна фигура на еднокрак човек с патерици.

Herat, Afghanistan, 1992

На другия кадър – убежище в Афганистан – лица почти не се виждат. На преден план е клекнало, сгърчено от мъка дете, навело глава. Зад него, вече не съвсем на фокус, клечат и го наблюдават още три. Не разбираме какво точно се случва, но не изглежда да е нещо добро. Впечатлението е много подобно на това от прочутата снимка от Судан, на която лешояд е кацнал до умиращо от глад дете.

IMG_4982

Не е ясно и какво се случва на снимката, наречена „Момче в полет“, направена в Джодхпур, Раджастан, Индия, през 2007-а. На нея виждаме само гърба на едно тичащо по градска улица момче, уловено в мига, когато и двата му крака не докосват земята. Но зловещата атмосфера в полутъмната улица, с червени (кървави?) отпечатъци от длани по стените, ни кара да мислим, че момчета бяга ужасено от нещо, което идва от мрака.

13293275_10154157942872416_2100311276_n

Не всички снимки са толкова страшни, но в тези около 50 кадъра в галерията трудно ще откриете повече от 2-3 усмивки и нито една от тях не е върху детско лице. Затова пък всички мога да да бъдат гледани с часове и човек да си представя историите около създаването им. В анонса към изложбата организаторите пишат, че Стив Маккъри вижда себе си като хроникьор, който със своя свят от образи разказва истории за изчезващи култури и последствията от глобализацията. Не мога да се съглася с последната част на изречението. Снимките му отразяват тъкмо местата, където глобализацията все още не е пристигнала.

27287857675_f206a460b3_z

27217846491_a154f4b50b_z

27287865975_f0bcdaa656_z

Но е вярно, че отразява с несравнима интензивност и красота конфликти, изчезващи култури и древни традиции, без да губи от око човешкия елемент. Той е в сърцето на една от най-успешните му и прочути снимки – „Афганистанско момиче“. Човекът е в центъра на работата му, дори когато е едва забележима куцукаща фигурка сред гигантската мъртвешка разруха.

Маккъри описва себе си като фотограф, който живее на ръба на конфликтите. Придобива международна слава през 1979 г., когато преоблечен като муджахидин изнася контрабандно първите снимки от окупиран Афганистан. Няколко години по-късно, в бежански лагер в Пакистан, той прави най-известната си снимка, фотография на афганистанско зеленооко момиче, която впоследствие се превръща в икона.

9

През последните тридесет години Маккъри е една от най-ярките личности в съвременната фотография. Удостоен е с някои от най-престижните награди, включително златен медал на името на Робърт Кара, наградата National Press Photographers и безпрецедентните четири първи награди от конкурса World Press Photo.

27191338352_d5ff0ab76d_z

6

27217857441_9175861e39_z

27287932065_2bd8e1a8e2_z

26682002663_d4c872f04a_z

7

27191173652_8d2567ae4c_z

IMG_4997

27287945585_5e9c1e0936_z

27217827331_62a253878d_z

IMG_4992

Изложбата може да бъде разгледани във VIVACOM Art Hall на ул. „Гурко“ 4, София, от 25 май до 17 юни 2016 г. Вход – свободен, почивен ден няма.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах