Бони Петрунова и загадката с 2700 антики на Васил Божков

„Тези предмети не са идентифицирани. Те са само регистрирани.“ Това заяви Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, в отговор на въпрос на „Площад Славейков“ защо 2700 предмета, декларирани през 2010 г. от Фондация „Тракия“ в НИМ, вече 10 години нямат регистрация.

За липсата на регистрация съобщи преди дни уредничката на колекцията на Васил Божков д-р Ружа Попова. От няколко дни антиките от сбирката се описват като „веществено доказателство“ по неназовано все още досъдебно производство срещу Божков, разследван от прокуратурата за ръководител на престъпна група, убийства, принуда, изнасилвания, заплахи, изнудвания, неплащане на такси, неистински печалби от Националната лотария.

„Вярно е, че са искали регистрация, защото повечето журналисти и коментатори не могат да схванат разликата между идентификация и регистрация и такава регистрация тогава колегите от музея са извършили на 2700 предмета – каза пред „Площад Славейков“ Петрунова. – Ако не ме лъже паметта, това е станало през 2009 г. След това не са подавани никакви искания, нито за регистрация на допълнителни предмети, нито за идентификация. Идентификацията се извършва само когато собственикът или колекционерът изявят такова желание писмено. Така че не е искано такова нещо от нашия музей и тези 2700 предмета не са идентифицирани. Те са само регистрирани.“

По думите ѝ, всички документи, които касаят взаимоотношенията на НИМ с Фондация „Тракия“, са предадени на прокуратурата.

На въпрос какво точно има предвид с липсата на идентификация, а само наличие на регистрация, Бони Петрунова отговори:

„Едно е да запишете бройката на предметите по вид, друго е да се направи експертиза – това, което сега ще се наложи, след като трябва да помагаме на прокуратурата“.

След това повтори:

„По документи 2700 предмета са регистрирани и нито един от тях не е идентифициран. За това се плаща минимална такса, мисля, че 5 лв. на предмет или нещо такова беше. Но такова нещо не е поискано, не е платено и не е направено“.

Попитахме достатъчно ли е тези предмети да бъдат регистирани, за да бъдат признати за легитимно притежание на колекционера, според Закона за културното наследство (ЗКН).

„Според изискване по ЗКН, ако някой иска да има легитимна колекция, тоест да не дойдат да му я вземат, е длъжен в някакво културно учреждение или структура да ги регистрира. Дали това е достатъчно за каквото и да било, аз не мога да отговоря, защото не съм юрист. Предполагам, че той го е направил тогава, защото е имал намерение да си узакони музейната сбирка“.

За да научим възможно ли е предметите в колекцията да бъдат регистрирани без да бъдат идентифицирани, потърсихме гл. ас. д-р Красимир Манов, преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и автор на книгата „Наказателно-правна защита на културното наследство в Република България“. Юристът коментира, че това няма как да стане, защото регистрирането и идентифицирането са „неделими процеси“:

„Подобно изказване за мен няма никакъв смисъл, защото декларирането с цел идентификация и регистрация означава, че са заявени съответните предмети за проучване в НИМ. Идентификацията и регистрацията са неделими процеси. Основното е идентификацията. Законът определя този процес като „научно-изследователска дейност“, която цели да установи дали вещите са културни ценности, с какви характеристики са и как да бъдат класифицирани, ако са такива.

Регистрирането, само по себе си, дори не е уредено в закона като самостоятелна дейност и това на практика би трябвало да означава, че това е вписването в съответните регистри на музеите, които идентифицират културни ценности. Няма как да бъде регистрирано нещо, което не е идентифицирано. Защото в регистъра може да се впишат само вещи, които са със статут на културни ценности, тоест идентификацията трябва да предхожда регистрирането. Ако се установи при идентификацията, че една вещ не е културна ценност, нейната регистрация трябва да бъде отказана. Така че това изказване, ако е вярно, за мен не носи никакъв смисъл“.

Всичко по темата ИЗЗЕМВАНЕТО НА КОЛЕКЦИЯ „ВАСИЛ БОЖКОВ“