Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Борат 2“ – безпардонна анти-политкоректна ирония

Мария Бакалова показва спонтанна искреност и очевиден талант, макар и на места в сцени с отблъскващ натурализъм и съмнителен вкус

Мария Бакалова и Саша Барън Коен в „Борат 2“ - „Борат 2“ – безпардонна анти-политкоректна ирония

Мария Бакалова и Саша Барън Коен в „Борат 2“

Ето ни изправени пред един парадоксален, но все пак възможен медиен прецедент. „Borat Subsequent Moviefilm“ (2020, реж. Джейсън Уолинър), или по-просто „Борат 2“, все още не е масово популярен у нас, няма официално разпространение, но поради родството с първия филм от 2006 година (реж. Лари Чарлс) и при лесния достъп до легалната платформа на „Амазон“, а и заради пиратски тиражи в мрежата, вече пълни медиите с разнокалибрени публикации. Най-вече и дори единствено заради присъствието в него на младата българска актриса Мария Бакалова и очевидната еуфория около прогнозите за следващите оскари (отложени от обичайната втора половина на февруари за 25 април 2021 г.). Защото залаганията кои са потенциалните кандидати за мечтаната статуетка вече вървят с пълна сила и тон дават най-авторитетните американски списания „Варайъти“ и „Холивуд Рипортър“. Нищо ново, този ритуал се повтаря всяка година, сега е по-изострен поради няколко обстоятелства (Ковид-кризата, предизвиканите от нея сътресения в киноиндустрията, президентските избори в САЩ). А така пикантното любопитство на милиони зрители и читатели гарантира нарастващо напрежение и добавен рейтинг за някои филми и творчески имена.

В „Холивуд Рипортър“, например, постоянният колумнист Скот Фийнберг прави най-подробната и поради това потенциално достоверна прогноза за всички категории на Академията, като групира кандидатите за слава в 5 подгрупи: лидери, главни конкуренти, възможни кандидати, малко вероятни, още негледани филми или под ембарго. Е, тъкмо в категорията „поддържаща женска роля“ той поставя Мария Бакалова в първата подгрупа „лидери“ заедно с Оливия Колман („The Father“), Аманда Сайфрид („Mank”), Юн Йо-джон („Minari”), Оливия Кук („Sound of Metal“). А в следващите подгрупи от същата категория има още 20 (!) имена, сред които такива актриси като Глен Клоуз, Елън Бърстин, Джоди Фостър, Никол Кидман и други доказани, талантливи дами от голямото американско кино.

За Саша Барън Коен едва ли е нужно да добавяме нещо повече от това, което всички знаят: много продуктивен британски актьор (42 заглавия), който работи предимно в САЩ, но още и сценарист, продуцент и дори режисьор на телевизионен минисериал. Ала истинската му стихия са телевизионните токшоу програми, в които използва безпощадно таланта си на стихиен импровизатор, много често с ефектни, запомнящи се попадения и пак така често на ръба на добрия вкус. Телевизионният ефир обаче понася всичко и в неписаните му анали присъстват неговите коронни персонажи Бруно, адмирал Генерал Аладин и най-вече казахският журналист Борат Сагдиев. С две думи – Саша Барън Коен е талантлив актьор, който обаче няма достатъчен самоконтрол, а когато и режисьорът до него е от подобна мая, резултатът излиза спорен! Защото жанрът „всичко е позволено“ го няма в учебниците, но в действителност съществува масово и от него се възползват именно спорните таланти.

(В нашата тв практика Влади Въргала има подобна телевизионна биография от различни шоупрограми. А по-късно реши да направи игралния филм „Шменти капели“ (2011, реж. Иван Митов), който беше самонадеяно сглобен от пародийни скечове и етюди, но от този самоуверен мерак не излезе нищо стойностно. А също е талантлив актьор, ала това качество придобива смисъл, когато стъпва на добре построена драматургия.)

Мария Бакалова, преди да я застигне изключителната популярност с „Борат 2“, има 3 роли в български филми: в „Трансгресия“ (2018, реж. Вал Тодоров), малко участие в „Бащата“ (2019, реж. Кристина Грозева, Петър Вълчанов) и поддържаща актриса в комедията „Като за последно“ (2020, реж. Ивайло Пенчев). Освен доброто си актьорско образование в НАТФИЗ (в класа на проф. Иван Добчев), най-важното, видимо и безспорно качество на Мария Бакалова е нейната спонтанна искреност, тя излъчва неподправена достоверност в ролята на непълнолетната дъщеря на Борат Сагдиев. А това без съмнение е вродена актьорска дарба, не се учи, а само се шлифова при смислени персонажи в качествени сценарии, при добри режисьори и равностойни партньори на екрана.

Очевидно при снимките на „Борат 2“ Мария е водена от режисьора и най-вече от доминиращото присъствие на Саша Барън Коен и затова, уви, в някои епизоди актьорските ѝ приспособления са отвъд линията на добрия вкус. Жанрови или стилистичнни оправдания (филмът е директен анти-политкоректен фарс, остра хаплива сатира, ярка ирония на социалното лицемерие) или други подобни бонификации (пародиен взрив, дръзка бурлеска и т.н.) са безспорен художествен ключ, избран от авторите, но лесно могат да бъдат оспорени с баналния етикет за евтин хумор, на места отблъскващ натурализъм и съмнителен вкус. Защото филмът наистина съдържа очевидни художествени своеволия, за които няма универсално жанрово оправдание. Но не е справедливо да отнасяме подобни възможни претенции към цялостната работа на Мария Бакалова. Защото пък в нейното екранно присъствие има и епизоди на мигновено, умело, органично „преобръщане на хастара“ с достоверна искреност, отиграна тийнейджърска невинност (нали Тутар е на 15 години) и чист (мело)драматичен сантимент. А това подсказва талант, пъргав рефлекс и добър актьорски диапазон. Но все пак на ръба, т.е. рискът присъства, не трябва да се подценява и да си затваряме очите пред него.

Разбира се, не можем да гадаем професионалното бъдеще на актрисата и едва ли и най-доброто пророчество може да ѝ помогне. Но нека кажем: Мария Бакалова може и да стане холивудска звезда (какви ли не са ставали!), но ако иска да бъде истинска актриса, трябва да играе в театър. Поне два пъти седмично да е в театъра, извървявайки всяка вечер параболата от самотата на гримьорната, през светлината на сцената и зрителските аплодисменти, и отново в самотата на гримьорната, където е чистилището на актьора. А това означава дълъг професионален път с постоянни трудности и примамливи изкушения, които стоят и пред нея. Редно е да ѝ пожелаем на добър час!

И в заключение: „Борат 2“ е много напред от първия „Борат“. Можем съвсем кратко да определим новия филм като актуална политическа сатира с безпощадна ирония към (не)прикритото лицемерие зад иначе лъскавото официално лице на висшия естаблишмънт. Епизодите с вицепрезидента Майк Пенс и особено с Руди Джулиани, бивш кмет на Ню Йорк и адвокат на президента Тръмп, са скандален фарс на персоналното двуличие в елита на политическата класа, поднесени от Саша Барън Коен с безпардонна анти-политкоректна ирония. А мимоходом в сюжета (и най-вече в диалога) има и много други солени закачки (например, експортна пратка млади момчета от Казахстан за актьора Кевин Спейси).

Безспорно, Саша Барън Коен е добър актьор с огромен опит в успешни токшоу програми през годините. Но дано не тиражира и Борат по подобен начин. Да спре дотук. Не че бъдещите политически циркове няма да го провокират с още по-богат сюжетен материал. Но както сега е на ръба на добрия вкус, няма никакви гаранции, че ще се опази от неизбежно евтино подхлъзване. Тогава и да спре, ще е късно.

P.S. Да отбележим коректно, че във филма има и още едно българско участие. Народната певица Диана Василева (26) присъства с гласа си в саундтрака.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg