Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Борбата с глобалното затопляне: ще се справи ли светът без Америка?

Президентът Доналд Тръмп оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата

„Големият проблем е, че с излизането на САЩ от Парижкото спроразумение общата сума, която биха могли да получат най-бедните страни, ще намалее с около 25% или с около 5 млрд. долара годишно“, твърдят експерти. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Борбата с глобалното затопляне: ще се справи ли светът без Америка?

„Големият проблем е, че с излизането на САЩ от Парижкото спроразумение общата сума, която биха могли да получат най-бедните страни, ще намалее с около 25% или с около 5 млрд. долара годишно“, твърдят експерти. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Споразумението за климата в Париж бе подписано от 197 страни през декември 2015 г. До днес то е ратифицирано от 147 държави, в това число и Съединените щати. Сред големите страни все още не са го подписали Русия и Турция, припомня руската секция на Би Би Си в коментарен текст по повод решението на американския президент.

Споразумението предвижда:

• Ограничаване на емисиите парникови газове до количество, което може да бъде изцяло усвоено от растителността и океаните до края на настоящия век;

• Забавяне увеличението на средногодишните температури с толкова, че да не превишават с повече от 2 градуса средногодишните температури на планетата от прединдустриалните времена;

• Създаване на финансов фонд, чрез който богатите страни ще помагат на бедните да преминават към по-чисти видове енергия.

В подкрепа на Парижкото споразумение отново се обяви Китай, който в партньорство с ЕС сега ще може да оглави  движението за борба с глобалното затопляне и прехода към чиста енергия. Съвместно заявление по този повод бе съгласувано в Пекин и Брюксел преди повече от година.

За Доналд Тръмп излизането на САЩ от Парижкото споразумение е реализация на практика на лозунга „Америка преди всичко“ и изпълнение на предизборното му обещание. Националистите от икономическия екип на президента, например старшия президентски съветник Стив Банън, виждат в това решение сигнал към света чии интереси ще защитава на първо място Америка. Консерваторите по принцип недолюбват защитниците на околната среда, смятайки ги за дегизирани социалисти.

Какво означава излизането от Парижкото споразумение за света и САЩ?

Алексей Кокорин, директорна  програма „Климат и енергетика“ към Световния фонд за дивата природа:

Ситуацията трябвада се разглежда от няколко страни. Първо, доколко това ще повлияе на дългосрочния ход на глобалните емисии на парникови газове. Ще повлияе слабо, защото количеството на въглеводородните емисии в САЩ все пак се определя основно по търговски причини и от насоките в икономическото развитие на страната.

В момента емисиите са със 17% по-ниски отколкото през 2005 г., когато започва отчитането им. Задачата за 2025 г. е понижението да достигне 26%, но вероятно без стимулиращите мерки, които планираше правителството на Обама, това число ще бъде малко по-ниско, да кажем 24%. Но низходящата посока надали може да се промени.

Трябва да добавим и че през 2023 г. климатичните споразумения ще се преразглеждата в САЩ, по това време в Белия дом най-вероятно ще има съвсем друга администрация. Главното е запазването на нисковъглеродната тенденция, която се постига не с разширение на производството, а с високотехнологични продукти. Каквито и да бъдат решенията на Тръмп, те едва биха могли да променят значително това.

Големият проблем е, че с излизането на САЩ от Парижкото спроразумение общата сума, която биха могли да получат най-бедните страни, ще намалее с около 25% или с около 5 млрд. долара годишно. И това не са кредити, а грантове.

Другият труден момент е психологическото влияние върху цялата световна общшност, и преди всичко върху тези слоеве от населението, които не се замислат особено над случващото се – и за които Парижкото споразумение е само отражение на някакви глобални моди. След отказа на Америка от участие проблемът с климата автоматично ще се влее в групата на спорните идеи. Едва ли мнозина ще се замислят, че в предизборната битка против наследството на Обама и в угода на популизма Тръмп обеща да излезе от Парижкото споразумение и сега е принуден да изпълнява обещаното.

Алексей Байер, американски икономист и политолог:

Това е несъмнено политическо решение, основано на недългосрочните разчети на Тръмп. От гледна точка на макроикономиката то няма до доведе до никакви разлика в американската икономика.

Първо – дори и при най-бързи и оперативни действия, изходът от Парижкото споразумение не може да се случи преди 2020 г., а окончателното оттегляне ще настъпи вече след следващите президентски избори.

Второ – за американската икономика няма да има никаква разлика. Брутният вътрешен продукт на САЩ отдавна расте за сметка на сферата на услугите, а потреблението на нефт, газ и въглища не се увеличива. Тази тенденция ще се запази и икономиката едва ли ще започне да се развива енергоинтензивно.

Въгледобивът, който Тръмп се опитва да възроди, няма да се възстанови. Въглищата са скъпо и мръсно топливо, но главното е, че във въгледобивната индустрия са заети твърде малко работници. Само в Калифорния хората, работещи в сферата на чистата енергия, са повече, отколкото въгледобивниците в цялата страна.

Дори и в Америка, която е по-назад от Европа в използването на новите видове енергия, този процес вече е преминал точката на невъзвращаемост и в отрасъла са вложени достатъчно пари, за да продължи да се развива.

И още нещо: Калифорния – огромната, най-важна административна единица в Съединените Щати, практически отделна страна – няма да промени нищо, включително и изискванията за икономичност на новите автомобили, приети още при Обама. Тръмп смята да отмени тези изисквания, но в Калифорния те ще останат. И защото Калифорния е най-важният пазар за американската автомобилва промишленост, тя ще увеличава и занапред енергоефективността на своите автовобили.

Анатолий Швиденко, научен сътрудник в Международния институт приложни системни анализи:

Разбира се, това е печално, защото става дума за първата икономика в света. Но не бих драматизирал ситуацията прекомерно. Първо, президентите никъде не са вечни, още по-малко в САЩ. Второ, в Америка има силно развито гражданско общество и как ще реагират отделните щати и градове – това е вече друг въпрос.

Борбата с глобалното затопляне само на пръв и невнимателен поглед се свежда до борба с вредните емисии. В действителност това е въпрос на глобално развитие. Тази борба води до съществен технологически напредък и все по-голямо намаляване на мръсните източници на енергия. Борбата с глобалното затопляне е големият път напред на цивилизацията.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах