Борбата с излишната плът от Древността до Инстаграм

В епохата на бодипозитивизма изглежда сякаш човечеството се е уморило да се бори с теглото си и за целта преоформя критериите си за красота и здраве. Всъщност то по-скоро се връща към една предисторическа представа за красота, стигнала до нас като „Вилендорфската Венера“ – статуетката на плодовитата пищна жена, чиято плът е далеч от естетиката на съвремието.

Хората са започнали да се борят със затлъстяването още в Античността, по времето на Хипократ. Според древногръцката представа четирите „хумора“ в тялото са кръв, флегма, жълта и черна жлъчка. При затлъстяване се смятало, че пропорциите между тях са нарушени и лечението било задължително, за да се постигне равновесие. Това предполагало да се намали приемането и да се увеличи извеждането на храна от организма с помощта на пикочогонни и слабителни вещества, физически упражнения, нагряване и масаж.

Римските оргии завършвали с масово повръщане, което имало за цел да изкара от организма огромните количества погълната храна и алкохол. Повръщането било предизвиквано с помощта на малко количество лечебен исоп, разтворен в три литра вода, в която добавяли оцет и сол. Оцетът по принцип се възприемал като много подходящо средство за отслабване. Затлъстяването се разглеждало като „влажно и прохладно“ състояние, а оцетът, който се смятал за „сух и топъл“, изглеждал подходящ за възстановяване на равновесието.

В аюрведическата медицина в индуистката традиция в продължение на 7 столетия – между 600 г. пр. н. е. до 100 г. н. е. медиците твърдели, че най-доброто средство за отслабване е масажът с масло от грах и компрес от прясно вълче месо заедно с кожата по протежение на хранопровода.

В ислямската традиция от Х – ХІ век за затлъстяването говори Авицена, един от известните лекари на древността. Той предлага поетапно лечение на пациентите със затлъстяване – започва се с ускорено извеждане на храната от стомаха, за да не бъде завършен процесът по усвояването ù. Яде се обемна, но не особено питателна храна. Преди ядене се взима вана. През цялото време се правят физически упражнения.

Еврейският лекар Хасдай ибн Шабрут през Х век лекува от затлъстяване краля на тогавашното кралство Леон (днес част от Испания) – Санчо Дебелия. Лекарството се нарича „териак“ и съдържа повече от 64 съставки, основните от които били опиум, джинджифил, канела, смирна, шафран и рициново масло, известно като силно слабително средство. След известно време Санчо успява да редуцира теглото си.

През първата половина на ХVІ век човечеството променя представата си за прогрес. Тогава Коперник опровергава геоцентричната теория, а изобретението на Гутенберг вече е покорило света. Колумб е открил Америка, започва и протестантската Реформация. През 1543 г., в същата година, когато Коперник публикува своето откритие, Везалий пуска първия научен труд по анатомия на човека.

В началото на ХVІ век в Европа влизат тютюнът, доматите и други продукти, внесени от Новия свят след пътешествието на Колумб. Още тогава тютюнът се превръща в едно от основните средства за лечение на затлъстяване. Връща се и славата на оцета като средство за отслабване.

През ХVІІ век затлъстяването става все по-разпространено и в медицинските книги се появяват нови стратегии за борба с него. В учебника на прословутия лекар от онова време Теофил Боне се привеждат няколко начина за лечение на пълнота. Той предлага въздържание от виното, щадяща диета, таблетки от ревен и слабителни. От растенията Боне предлага лук, чесън, праз и листа от тютюн за дъвчене.

През ХVІІІ век са публикувани първите две английски монографии, посветени изключително на проблема със затлъстяването. Книгата на доктор Томас Шорт се появява през 1727 г. Според него лечението на повишеното тегло изисква възстановяване на естествения баланс и отстраняване на вторичните причини. Той настоява затлъстелите хора да живеят на място, където въздухът не е прекалено влажен, да избягват градовете и горите. Набляга и на физическите упражнения.

Другата книга с автор доктор Малкълм Флеминг от Медицинското училище в Единбург твърди, че потта, урината и изпражненията съдържат „масло“ и с цел ефективно лечение трябва да се увеличи загубата на „маслото“ от тялото. Той предлага слабителни, пикочогонни и потогонни средства.

В този период се появяват и много странни диети, които обаче стават популярни. Една от тях е диетата на венецианския благородник Луиджи Корнаро, наречена от самия него „диета на безсмъртието“. Той предлага приемането на храна да се ограничи до минимума, необходим за оцеляване – 340 грама на ден, разпределени поравно между храна и вино. Лекарят на Хенри VІІІ Андрю Борд лекува пациента си с двукратно хранене на ден, като забранява сладките и подправените вина.

След бурното развитие на науките през ХІХ век и особено на химията, затлъстяването се разглежда на молекулярно ниво, увеличават се и познанията какво го предизвиква. В края на века с идеята за повишаване на обмяната на веществата става популярна диетата с арсен. Хората, които искали да отслабнат, приемали таблетки, съдържащи отровата в минимални количества, но в стремежа си да отслабнат по-бързо, често взимали по-големи дози. Така процесът по смъкване на теглото ставал смъртоносен.

В началото на ХХ век се появяват още по-страховити начини да се придобие желаната телесна форма. През 1938 г. Американската агенция по лекарствените средства забранява веществото динитрофенол заради регистрирани странични ефекти и смъртни случаи при употребата му. През 1981 г. обаче то се появява отново. Лекар от Тексас започва да произвежда таблетки с него, които обещават чудотворно отслабване. Много хора приемат веществото и се сблъскват с неприятните му странични ефекти – повишаване на температурата и потоотделянето, както и сериозен задух. Има и смъртни случаи. И въпреки че през 1986 г. отново е наложена забрана, а лекарят е с отнети права, той е осъден за мошеничество едва през 2008 г., тъй като се опитва да продава динитрофенол в Европа като средство за лечение от рак. Вредното вещество обаче се разпространява и днес нелегално и е популярно сред бодибилдъри и спортисти.

Ако в древни време диетата е била насочена основно към здравословен начин на живот, то по-късно основни стават естетическите причини за смъкване или прикриване на теглото.

В средата на ХІХ в. Чарлз Гудиър открива как да обработва каучука. Това води, освен всичко останало, и до нова мода – гумени панталони и корсети. Тяхната цел била да пристягат тлъстините, като при това предизвиквали потоотделяне и съответно смъкване на теглото. И мъжете, и жените носели гумено бельо, но хигиенните навици още не били на ниво и често кожата под него се инфектирала. Модата приключила с Първата световна война, когато цялата произведена гума отивала за фронта.

В началото на ХХ век американецът Хораций Флетчър решил, че най-лесният начин за отслабване е „дъвчи и плюй“. Този способ се сдобил и с име – флетчъризъм. Препоръчвало се дълго предъвкване на храната, докато от нея не бъдат извлечени всички аромати и полезни вещества. Останалата влакниста маса трябвало да се изплюе. Флетчър имал и указания за това колко да се дъвче всяка храна. Кромидът например трябвало да се предъвква 700 пъти. Последовател на тази диета станал дори Франц Кафка. Флетчър бил изключително доволен от своето „изобретение“ и го рекламирал необичайно. Той твърдял, че фекалиите на хората, които се придържат към флетчъризма, са без миризма или миришат на топли курабии. Казват, че той постоянно носел със себе си образец от собствените си фекалии, за да потвърждава думите си.

Съвсем в началото на ХХ век се появила реклама на средство за отслабване, основано върху тения. Дълги години се е говорело, че Мария Калас например е ядяла паразити, за да отслабне. Хората гълтали кисти от говежда тения, запечатани в таблетки. Идеята била, че тенията достига зрялост в чревния тракт и поглъща храната, като предизвиква при това диария, повръщане и загуба на тегло. Когато човек достигнел нужните килограми, пиел противопаразитно лекарство, което убивало тениите. Тенията обаче не само достигала зрялост, а често нараствала дори до 9 метра и извеждането ù от организма ставало почти невъзможно. Паразитите причинявали и много други заболявания като главоболие, проблеми със зрението, менингит, епилепсия и слабоумие.

През ХХ век популярност добива и диета, наречена „Спящата красавица“. Основният принцип в нея е да се увеличи времето за сън, за да се намали количеството на приемани калории. Лекарите все още не са сигурни колко точно опасна е била тази методика, включваща много медикаменти за поддържане на съня. Факт е, че един от нейните последователи – Елвис Пресли – умира едва на 42 години.

В началото на ХХІ век се появява диетата с памучни топчета. Жадуващите отслабване поглъщат памучни топчета, които понякога потопяват в някой продукт, за да им придадат вкус. Целта е топчетата да се раздуят в стомаха, за да създадат усещане за ситост и при това практически да не се поглъщат калории. Рискът от запушване на червата при тази „диета“ е много висок.

През 2010 г. американските гастроентеролози Брайън и Алекс Вайнър в писмо до редактора на медицинското списание „Annals of Internal Medicine“ предлагат необичайна нискокалорична диета. Според тях употребата на голямо количество лед може да доведе до значителен дефицит на калории и да стане диета за отслабване. За да усвои 1 литър лед, организмът първо трябва да го нагрее до 0 градуса по Целзий, за което ще изхаби 20 калории. Когато ледът започне да се топи, трябват още 80 калории. След това приетата вода трябва да се загрее до температурата на тялото. По този начин пациентът, приел 1 литър лед, ще загуби около 140 калории. Според учените, това се равнява на пробег от 1,6 км. Не са проведени клинични изследвания, които да доказват ефективността на тази диета. Според много учени, човешкият стомах не е настроен на обработка на такива количества лед.

Ежедневно в списания и социални мрежи се появяват различни, противоречиви, много често опасни „диети“, които обещават бърз и траен резултат при отслабване. Човечеството обаче е наясно от 3 хилядолетия насам, че такъв начин да поддържаш фигурата си не съществува. Вълшебното хапче за отслабване лежи в същата кутия, където е и хапчето за безсмъртие.