Борис Акунин: Брат съм на Чикатило

Пореден вопъл на руския писател за вината на руснаците в тази война

„Не съм убивал никого лично, не съм насилвал, не съм измъчвал, но тези ужасни престъпления са извършени от член на моето семейство“, казва Акунин. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Борис Акунин: Брат съм на Чикатило

„Не съм убивал никого лично, не съм насилвал, не съм измъчвал, но тези ужасни престъпления са извършени от член на моето семейство“, казва Акунин. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Вината на хората, които не са успели да спрат Путин, обобщи в кратък, но много точен и остър пост във фейсбук, руският писател Борис Акунин, който от началото на войната в Украйна изразява често своите негативни емоции към нея. Ето какво написа Акунин този път, като сравни Путин с масовия съветски убиец Андрей Чикатило, известен като „Канибала от Ростов”:

„Братът на Чикатило. Горе-долу така аз, както и вероятно мнозина от нас, се чувствам през последните месеци. Не съм убивал никого лично, не съм насилвал, не съм измъчвал, но тези ужасни престъпления са извършени от член на моето семейство. Затова е толкова трудно, дори невъзможно да общуваш с жертвите и техните роднини. Мърмориш някакви съчувствени думи, изразяваш съболезнования, готов си да платиш компенсациите, които ще бъдат стоварени върху твоето отвратително семейство по граждански искове, но нямаш сили да ги погледнеш в очите. В тях се чете: Как си израснал с този изрод, защо не го спря или поне не го задуши още в люлката?

При това Чикатило и до днес не е заловен. Какво ти – той продължава да зверства, да убива жени и деца. И имаш усещането, че никой, освен теб, не може да го обезвреди. А дотогава се налага да криеш очите си.”

В отговор на поста на Акунин постоянният автор на изданието „Зеркало недели”, посланик на Украйна в Австрия до 2021 г., Олександер Щерба написа:

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Тази война е краят на Русия. В нея не остана нищо, освен жалката фукня на Соловьов, бесовете на Дугин, богохулството на Гундяев и мълчаливото съгласие на милиони „обикновени руснаци”, безкрайно като Сибир. И няма да изкупят този грях нито Сорокин, нито Акунин, нито Биков, нито други светли умове и души, които сега също ошашавено гледат Украйна и тихичко се питат: как така ние, светлите и умните, не забелязвахме до себе си това антично величие, този самоотвержен героизъм под името Украйна? Как стана така, че Украйна стана въплъщение на тези добродетели, които си приписваше Русия, а Русия – въплъщение на най-пещерното, останало в съвременния човек?”

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах