Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Борис Акунин: Русия се гърчи от имперския ген

Държавата търси враг, за да отвлече вниманието от собствения си безпорядък, смята писателят

Заради отсъствието на паралелни системи за контрол (депутати, независима преса, независима съдебна власт) се включва механизмът на неконтролируемата корупция, казва писателят Борис Акунин.  - Борис Акунин: Русия се гърчи от имперския ген

Заради отсъствието на паралелни системи за контрол (депутати, независима преса, независима съдебна власт) се включва механизмът на неконтролируемата корупция, казва писателят Борис Акунин.

В Русия излезе новата книга на Борис Акунин „Бох и Шельма“. Тя е художествен съпровод към втория том на поредицата му „История на Руската държава“, посветен на Монголските завоевания. Авторът даде интервю за Lenta.ru, в което говори за своите романи, „имперския ген“ на сънародниците си и за поредния период на разцепление в огромната държава.

– Този художествен съпровод е предназначен за хора, прочели документалната част на „История на Руската държава“. Това един вид затвърждаване на материала ли е?

– По-скоро негово оживяване и очовечаване. Паралелна, белетристична линия на моята „История…“ – това е историята на Русия не в цифри и факти, а в чувства. Защото всеки човек прилича на капчица, стичаща се от фуния, в която някой е налял много-много любов. В продължение на векове се е случвало едно и също: двама души са се срещали, влюбвали са се, появявало се дете, пораствало е, то на свой ред се е влюбвало и така нататък чак до днес. Ето на тази хилядолетна крехка, но жизнена сила е посветена художествената част от проекта: историята на един руски род.

– Как като автор извършвате прехода от историческо изследване към художествения текст? Това възвръщане към жанра на историческия детектив ли е?

– Не, детективи тогава все още не е имало. Това съм го планирал за съпровод на тома за XVII век, който най-вероятно ще бъде четвъртият. Художественият текст ми позволява да си отдъхна от нехудожествения, да пофантазирам.

– В художествените си текстове спазвате ли своя обет да не се увличате от историческите концепции? Или те може да бъдат разглеждани като ваша интерпретация на историята?

– В историческите ми повести всичко е твърде частно и мъничко – човешко, а не с епохални мащаби, затова няма място за изграждане на концепция. Но белетристиката е доста безотговорен жанр, затова се чувствам напълно свободен. Единственото правило е да не пиша нещо, което би противоречало на събитията от „историческата част“. Например моето описание на Куликовската битка е напълно изфантазирано, но не противоречи на летописите. Всичко би могло да се случи и така.

– Как избирате героите си за съпровождащите повести? Като събирателни образи на хората от онова време ли?

– В никакъв случай! Иначе персонажът не би оживял. Аз измислям, всъщност – не, вадя от минало, защото възприемам всички персонажи за истински. Интересува ме личността им. Аз я усуквам, щипя, гъделичкам, изучавам реакциите й, гледам как се смее, плаче, плаши, обича, ненавижда. После питам: как се казваш? Той или тя отговаря, макар и понякога не веднага. И после всичко се развива малко или много от само себе си.

– Вторият том на „История на Руската държава“ сякаш изглежда по-академичен от първия: в него има повече препратки към Соловьов, Ключевски, Карамзин, официални рецензенти. Стремите се към максимална обективност, панорама от източници?

– В първия том има също толкова препратки и двама основни рецензенти, при това много известни. Просто са дадени без звания и длъжности. Затова при по-необразованите критици, на които тези имена не им говорят нищо, възниква изкушението да блеснат с ерудицията си и да почнат да търсят грешки в текста. А грешките са съвсем малко, при това незначителни: те са поправени във второто издание. Смешно ми е, когато чета критиките за втория том, че, видите ли, Акунин вече е ползвал рецензенти и нещата не изглеждат толкова неграмотно. Уверявам ви: всичко е толкова грамотно и неграмотно, колкото в първия том. А панорамата от източници е по-широка, защото има много повече такива, отколкото за древна Русия.

– В „История на руската държава“ пишете за „имперския ген“. Той има ли отношение и към днешното състояние на Русия?

– Да. И ние наблюдаваме този ген сега. Разбира се, това са фантомни гърчове: имперските времена са отминали за Русия. Но държавата още дълго ще страда от наследствени заболявания, предизвикани от този ген.

– Търсенето на „предатели“ – като гоненията на Андрей Макаревич – и ситуацията в Украйна пример на поредното разделение в държавата ли са?

– Това е нормална реакция, когато настъпващият след протестите период не води до смяна на пресрочилия времето си режим. Нашата власт се изплаши от революцията в съседна държава и започна да скърца с ръждиви железни гайки. За да не обръщат хората внимание на безпорядъка в родината си, се създава образ на врага – както външен, така и вътрешен. Този подход е стар като света. Ако нашите сънародници познаваха историята по-добре, нямаше да бъдат купени толкова лесно с такава евтина пропаганда.

– Сега въпросът за развитието на „новата история“ е болезнено актуален и всеки автор, пишещ на историческа тематика, така или иначе се включва в този процес. Как виждате своето място и предназначение?

– Да бъда верен на себе си. Да бъда честен. Обективен, макар че това не е лесно, когато вече имаш широк поглед върху света. Лозунгът е ясен: „Аз съм си аз, а вие бъдете каквито искате“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах