Борис Акунин: Русия се гърчи от имперския ген

В Русия излезе новата книга на Борис Акунин „Бох и Шельма“. Тя е художествен съпровод към втория том на поредицата му „История на Руската държава“, посветен на Монголските завоевания. Авторът даде интервю за Lenta.ru, в което говори за своите романи, „имперския ген“ на сънародниците си и за поредния период на разцепление в огромната държава.

– Този художествен съпровод е предназначен за хора, прочели документалната част на „История на Руската държава“. Това един вид затвърждаване на материала ли е?

– По-скоро негово оживяване и очовечаване. Паралелна, белетристична линия на моята „История…“ – това е историята на Русия не в цифри и факти, а в чувства. Защото всеки човек прилича на капчица, стичаща се от фуния, в която някой е налял много-много любов. В продължение на векове се е случвало едно и също: двама души са се срещали, влюбвали са се, появявало се дете, пораствало е, то на свой ред се е влюбвало и така нататък чак до днес. Ето на тази хилядолетна крехка, но жизнена сила е посветена художествената част от проекта: историята на един руски род.

– Как като автор извършвате прехода от историческо изследване към художествения текст? Това възвръщане към жанра на историческия детектив ли е?

– Не, детективи тогава все още не е имало. Това съм го планирал за съпровод на тома за XVII век, който най-вероятно ще бъде четвъртият. Художественият текст ми позволява да си отдъхна от нехудожествения, да пофантазирам.

– В художествените си текстове спазвате ли своя обет да не се увличате от историческите концепции? Или те може да бъдат разглеждани като ваша интерпретация на историята?

– В историческите ми повести всичко е твърде частно и мъничко – човешко, а не с епохални мащаби, затова няма място за изграждане на концепция. Но белетристиката е доста безотговорен жанр, затова се чувствам напълно свободен. Единственото правило е да не пиша нещо, което би противоречало на събитията от „историческата част“. Например моето описание на Куликовската битка е напълно изфантазирано, но не противоречи на летописите. Всичко би могло да се случи и така.

– Как избирате героите си за съпровождащите повести? Като събирателни образи на хората от онова време ли?

– В никакъв случай! Иначе персонажът не би оживял. Аз измислям, всъщност – не, вадя от минало, защото възприемам всички персонажи за истински. Интересува ме личността им. Аз я усуквам, щипя, гъделичкам, изучавам реакциите й, гледам как се смее, плаче, плаши, обича, ненавижда. После питам: как се казваш? Той или тя отговаря, макар и понякога не веднага. И после всичко се развива малко или много от само себе си.

– Вторият том на „История на Руската държава“ сякаш изглежда по-академичен от първия: в него има повече препратки към Соловьов, Ключевски, Карамзин, официални рецензенти. Стремите се към максимална обективност, панорама от източници?

– В първия том има също толкова препратки и двама основни рецензенти, при това много известни. Просто са дадени без звания и длъжности. Затова при по-необразованите критици, на които тези имена не им говорят нищо, възниква изкушението да блеснат с ерудицията си и да почнат да търсят грешки в текста. А грешките са съвсем малко, при това незначителни: те са поправени във второто издание. Смешно ми е, когато чета критиките за втория том, че, видите ли, Акунин вече е ползвал рецензенти и нещата не изглеждат толкова неграмотно. Уверявам ви: всичко е толкова грамотно и неграмотно, колкото в първия том. А панорамата от източници е по-широка, защото има много повече такива, отколкото за древна Русия.

– В „История на руската държава“ пишете за „имперския ген“. Той има ли отношение и към днешното състояние на Русия?

– Да. И ние наблюдаваме този ген сега. Разбира се, това са фантомни гърчове: имперските времена са отминали за Русия. Но държавата още дълго ще страда от наследствени заболявания, предизвикани от този ген.

– Търсенето на „предатели“ – като гоненията на Андрей Макаревич – и ситуацията в Украйна пример на поредното разделение в държавата ли са?

– Това е нормална реакция, когато настъпващият след протестите период не води до смяна на пресрочилия времето си режим. Нашата власт се изплаши от революцията в съседна държава и започна да скърца с ръждиви железни гайки. За да не обръщат хората внимание на безпорядъка в родината си, се създава образ на врага – както външен, така и вътрешен. Този подход е стар като света. Ако нашите сънародници познаваха историята по-добре, нямаше да бъдат купени толкова лесно с такава евтина пропаганда.

– Сега въпросът за развитието на „новата история“ е болезнено актуален и всеки автор, пишещ на историческа тематика, така или иначе се включва в този процес. Как виждате своето място и предназначение?

– Да бъда верен на себе си. Да бъда честен. Обективен, макар че това не е лесно, когато вече имаш широк поглед върху света. Лозунгът е ясен: „Аз съм си аз, а вие бъдете каквито искате“.