Борис Акунин: Войната е загубена

Руският писател Борис Акунин днес публикува във фейсбук профила си глава от ненаписано произведение – 12 том от „История на руската държава”, в която разказва за войната на Русия срещу Украйна от гледна точка на бъдещето – така, както ще изглежда разказът за нея през 2032 г.

Ето какво написа Акунин:

„Войната тече вече 100 дни и не ѝ се вижда краят. Трудно се мисли за други неща. Аз си имам нещо като психотерапия. Понякога пиша фрагменти от произведение, което може би ще се появи някога в бъдещето.

Днес внезапно си представих, че са минали 10 години, вече е 2032 г. и аз подготвям 12-и том на моята „История на руската държава”. Той се нарича „Окончателният крах на Империята”.

Следва сух преразказ на отминалите събития. Никакви емоции, само факти и анализ.

В предпоследната глава на „Немалката непобедоносна война” ще има такъв абзац:

„След някоя и друга седмица след нахлуването стана ясно, че бърза победа, а и въобще победа няма да има. Изясниха се петте фактора, които изненадаха управника.

• Украинската армия се оказа по-силна, отколкото той си мислеше.
• Руската армия се оказа по-слаба, отколкото той си мислеше.
• Украинското общество се оказа неочаквано консолидирано.
• Украинското ръководство се оказа неочаквано дееспособно.
• Противодействието на Запада се оказа неочаквано мощно.

Стана очевидно, че ситуацията е гадна и трябва по-бързо да се излиза от нея с възможно най-малко загуби. Но имаше фактори, които пречеха на това сякаш логично решение:

• Руската пропаганда разгърна такава „ура-победна” истерия, че всеки нетриумфален край на войната неминуемо би предизвикал сриване на президентския рейтинг и политическа криза. От това управникът се страхуваше много.
• Най-близкото обкръжение пък много се страхуваше от самия управник, известен с болезнената си подозрителност и безпощадност към „предателите”.
• Управникът вярваше в своята звезда и, подобно на Николай ІІ, беше свикнал да се уповава на Бог, който в съдбовен час ще спаси Своя избраник.

В крайна сметка управникът се държеше по обичаен за него начин: от трескава активност през февруари премина към сомнамбулна прокрастинация, която се разгърна в месеци. Времето работеше против него. Военните и финансовите ресурси се топяха, международната изолация се задълбочаваше, в обществото постепенно растеше вътрешно напрежение, елитите бяха нервни и все повече се тревожеха за бъдещето, а диктаторът не правеше нищо. Войната при това си продължаваше. Загиваха хора, разрушаваха се градове, генерали планираха кървави операции.

В Москва се надяваха да пречупят ситуацията на фронта, без да разбират, че никакви локални успехи вече няма да донесат победа. Блицкригът може да се размине, само когато е блиц. Ако светът – целият свят – има време да се сплоти срещу диктатора, войната е загубена…”