Борис Джонсън в защита на Чърчил: Как ще свърши всичко това?

Уинстън Чърчил е във фокуса на емоционална статия на британския премиер Борис Джонсън във в. „Телеграф“. Поводът е поставянето на статуята на Чърчил в Лондон зад параван във формата на кутия, за да бъдат избегнати вандалски действия върху нея. Преди няколко дни паметникът осъмна с надпис „Беше расист”, оставен по всяка вероятност от протестиращите срещу расовото неравенство във Великобритания. За да защитят статуята, крайнодесни екстремисти се събраха в центъра на Лондон, с което създадоха заплаха за мира в английската столица.

Именно това предизвика пламенната апологетика на английския премиер в статията със заглавие „Rather than tear some people down we should build others up“ (Вместо да събаряме личности, трябва да издигаме нови).

„Абсурдно е, че крайнодесни главорези и хулигани се събраха в Лондон с мисия да защитят статуята на Уинстън Чърчил. Редно беше да се арестува голяма част от тях. Те са насилници. Те са агресивни към полицията. Те са очевидни расисти. Няма нищо, което да оправдае поведението им”, пише Джонсън.

След като се разграничава от фанатичните защитници с радикални възгледи, Джонсън излага тезата си, че паметникът на Чърчил трябва да остане място за почит и признателност:

„Абсурдно и тъжно е, че статуята на Уинстън Чърчил би могла да стане обект на нападение. Възмутително е дори някой да твърди, че статуята се нуждае от защита. Жалко е да видя този паметник, погребан в защитната си обвивка”.

Премиерът напомня, че статуята на Чърчил и преди това е била покривана в очакване на погроми. Чърчил е един от идолите на настоящия британски премиер, който често е казвал, че би искал да взима пример от министър-председателя, извел Великобритания от Втората световна война с победа. Джонсън е автор и на книга, посветена на своя предшественик на премиерския пост, издадена и на български език – „Факторът „Чърчил“ (изд. „Хермес“, 2018).

„Защо да нападаме Чърчил? В какво се е превърнал светът, когато един от най-големите лидери на тази страна – може би най-големият – трябва да бъде защитен от гнева на мафията? Всички разбираме дълбочината на емоциите, които се разразиха след убийството на Джордж Флойд в Минесота. Никой, който държи на нашата държава, не може да пренебрегне хилядите хора, които се присъединиха към движението „Black Lives Matter“, за да протестират мирно през последните няколко дни.”

Преди да защити пледоарията си с исторически факти, Джонсън предлага решения:

„Вече не е достатъчно само да кажем, че постигнахме огромен напредък в борбата срещу расизма. Трябва да направим много повече. Време е междуправителствена комисия да разгледа всички аспекти на неравенството – в заетостта, в здравеопазването, в академичните и всички други сфери на живота. Трябва да се заемем със същността на проблема, а не със символите. Трябва да се обърнем към настоящето, а не да се опитваме да пренапишем миналото – и това означава, че не можем и не трябва да влизаме в непрекъснат дебат за това коя известна историческа фигура е достатъчно чиста или политически коректна, за да остане публична”.

Лозунгът „Black Lives Matter“ (Животът на чернокожите има значение) по време на антирасистките протести в Лондон. Снимка: ЕПА/БГНЕС

С тази позиция Борис Джонсън огласява мислите на мнозина, които не приемат масовите погроми над статуи и паметници през последните дни. Опитът за бързо пренаписване на историята е това, което притеснява повечето хора в западния свят, а и не само. Джонсън, от позицията си на изпълнителен глава на Великобритания, си позволява да бъде директен:

„Как ще свърши всичко това? Трябва ли да изтрием Кромуел (водач на английската антироялистка революция в средата на XVII век – б.р.), който уби толкова хиляди хора в Ирландия? Какво ще кажете за Нелсън (адмирал Хорацио Нелсън, водил английските морски сили по време на Наполеоновите войни – б.р.) и всички останали безброй напомняния за имперското минало на тази държава? Вземете случая с Аюба Сюлейман Диало (робовладелец от Сенегал, който по-късно сам попада в робство – б.р.), чийто портрет виси в Зала 15 на Националната портретна галерия. Първоначално той също е бил търговец на роби. Това означава ли, че трябва да бъде премахнат от галерията?”

Джонсън връща разговора към Чърчил, за да затвърди тезата си, че бившият британски премиер заслужава почести, а не поругаване.

„Моето мнение е, че нашата история е изключително сложна, а съвременна Великобритания е продукт на огромен конгломерат от идеи и вярвания, някои от които не изглеждат добре в светлината на днешния ден. Да, Чърчил изразява всякакви възгледи през огромната си кариера – и имайте предвид, че той влиза в парламента по време на кралица Виктория и го напуска по време на кралица Елизабет II. Някои от тях са напълно неприемливи за съвременните уши.

Както често се случва, той се променя с времето. Той променя мнението си за Индия и нейната готовност да бъде независима. Каквото и да е казал за исляма през 1890-те, той освен това е построил Централната лондонска джамия през 40-те години на ХХ век. И най-вече – както правилно са посочили мнозина – лудост е да го обвинят в расизъм, когато той застана сам срещу расистката тирания (има предвид нацизма и Хитлер – бел. ред.), която без неговата съпротива щеше да завладее тази страна и останалата част от Европа”.

Борис Джонсън заявява категоричната си позиция за значимостта на Чърчил:

„Той беше герой и се надявам, че не само аз ще се съпротивлявам до последен дъх срещу всеки опит за премахване на тази статуя от площада на парламента. Колкото по-бързо защитната му обвивка бъде премахната, толкова по-добре”, подчертава премиерът и продължава: „Скептичен съм към набиращата скорост кампания за преработване с фотошоп на целия културен пейзаж. Ако започнем да прочистваме аналите и да премахваме образите на всички, освен онези, чиито нагласи съответстват на нашите, ще се окажем замесени в голяма лъжа, в изкривяване на историята – като някоя публична фигура, която яростно се опитва да изглежда по-добре, като редактира своята собствена страница в Уикипедия”.

Джонсън смята, че е най-добре да се говори повече, вместо да се оставят по-малко доказателства за миналото.

„Не би ли било по-добре и по-честно да помолим децата си да разберат контекста, да им обясним комбинацията от добро и лошо в кариерата на Чърчил и всички останали? Вместо да съборим някои, трябва да издигнем паметници и на други и да почитаме хората, които според нашето поколение са достойни за спомен. Вместо да рушим миналото, нека добавим някои личности, помогнали за изграждането на нашия модерен свят. Нима това не е по-добрият подход?”

Паметникът на Чърчил в британската столица осъмна с надпис „Беше расист“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Борис Джонсън въвежда и термина „политическо иконоборство”, който извежда дебата за противоречивите личности от миналото в съвременен контекст на идеологическа основа.

„Тази нова мода на политически коректно иконоборство не е просто дразнеща и нечестна, а често и без исторически контекст – казва той. – Най-лошото от всичко е тоталното отвличане на вниманието от проблема. Това осакатяване на статуи и водене на кампании срещу тази или онази културна реликва не прави нищо за хората от малцинствата. Има много по-големи и по-важни битки.”

Позицията на Джонсън по отношение на социалното неравенство вече е проактивна позиция, свързана с образованието – точно какъвто е подходът на Чърчил през годините му на управление. Джонсън казва:

„През последните десет години наблюдаваме голямо разрастване на студентите от малцинствени групи в нашите университети; повече черни младежи, които се отличават в най-трудните предмети в училище. Борбата сега е това да се превърне в универсален разказ и универсално очакване – история на успех, а не на дискриминация. Но това не означава да губим време в академични спорове за живота и мненията на всяка историческа личност, увековечена в бронз или камък.

Нека се борим с расизма, но да оставим наследството си в мир. Ако наистина искаме да го променим, в тази страна има достъпни демократични средства – благодарение, между другото, на Уинстън Чърчил.”