Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Борис Луканов: Ако нямаш настояще, какъв смисъл има историята?

Тъжно е да се закриват училища, за да се правят музеи, каза актьорът на 24-и май

Борис Луканов коментира, че за него всеки българин празнува по свой начин 24-и май. - Борис Луканов: Ако нямаш настояще, какъв смисъл има историята?

Борис Луканов коментира, че за него всеки българин празнува по свой начин 24-и май.

Актьорът Борис Луканов, който тази вечер ще получи наградата „Аскеер“ за цялостно творчество поздрави българите с празника на просветата и културата и си припомни своя първи 24-и май, още като съвсем малък. В ефира на Би Ти Ви той сподели за вълнението си да влезе през желязната школска порта, украсена с венец, и да поднесе набрани от майка си цветя на първата си учителка. После обаче сподели, че това училище, Каравеловото, вече е музей – също както и друго прочуто ловешко школо – „Йосиф Първи“.

„Има нещо тъжно в това да закриваш училищата, за да ги правиш музеи. Музеят е хубаво нещо, за да изучаваш историята, но ако ти нямаш настояще, какъв смисъл има историята? – каза Луканов. – В историческите филми, в  които съм играл, винаги съм търсил не да разкажа историята каквато е била или каквато я е написал сценаристът, а да намеря нещото, което да доближи тази история, която разказваме, до времето, в което живеем. В това има повече смисъл.“

Борис Луканов коментира, че за него всеки българин празнува по свой начин 24-и май:

„Този празник е много български, може би единствен толкова български празник. Простете ми невежеството, но не знам дали друг народ знае създателите на азбуката си. Аз ги зная от малък – Кирил и Методий, създали азбуката на цялото славянско войнство. Защото как да си представим Достоевски, Толстой без тази азбука?“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Накрая на гостуването си в студиото, Борис Луканов изрецитира и първото стихотворение, което някога е знаел наизуст, веднага след като научил азбуката. Той разказа, че в училищния коридор имало портрет на мъж във военна униформа, сложил ръка върху дете, а под картината – текст. Във всяко междучасие той стоял пред него и сричал този текст – „Сине мой“ на Стамен Панчев.

Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

в който те милува твой баща.

Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой,

може би не ще те веч прегърна,

теб не ще продумам, сине мой!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах