Борисовата градина – парк, паркинг или строителна площадка?

Първото обсъждане на проекта за Подробен устройствен план остави много неясни въпроси

Част от Борисовата градина между булевардите „Васил Левски“, Цариградско шосе, „Пейо Яворов“ и „Драган Цанков“, в която се намират много от спорните обекти - стадион „Бълграска армия”, Конната база, „Спортна София”, езерото Ариана, Маймунарника, автокъща „Капитолия”, лятната къпалня  „Мария Луиза”. Снимка: Гугъл - Борисовата градина – парк, паркинг или строителна площадка?

Част от Борисовата градина между булевардите „Васил Левски“, Цариградско шосе, „Пейо Яворов“ и „Драган Цанков“, в която се намират много от спорните обекти - стадион „Бълграска армия”, Конната база, „Спортна София”, езерото Ариана, Маймунарника, автокъща „Капитолия”, лятната къпалня „Мария Луиза”. Снимка: Гугъл

Ще бъде ли съсипана Борисовата градина с нови строежи, паркинги и поголовна сеч на дървета – или ще бъде превърната в модерен градски парк, зелен бял дроб на града, тихо място за отдих и културни развлечения за столичани под сенките на дърветата и птичи песни? Това бяха общо взето въпросите, повдигнати на първото публично обсъждане на проекта за Подробен устройствен план (ПУП) на Борисовата градина, което се състоя на 5 юни в Университета по архитектура, строителство и геодезия в присъствието на кмета Йорданка Фандъкова, главния архитект на София Здравко Здравков, автора на проекта арх. Атанас Ковачев, общински съветници и граждани. Дискусията продължи 4 часа при много голям обществен интерес.

В самото начало арх. Бойка Къдрева от отдел „Архитектура и градоустройство” в Общината посочи, че става дума за предварителен проект за ПУП (какъвто Борисовата градина никога досега не е имала) – а не за инвестиционен проект, концепция или пространствен план. Всеки, който пожелае, може да изпраща предложения в съответните общини, на чиито територии се простира паркът, до 19 юни. Те ще бъдат разгледани на следващото публично обсъждане, което ще се състои на 26 юни. Фазата на обсъждането може да продължи и след тази дата – колкото е нужно.

В представянето си арх. Ковачев обясни, че неговият проект за ПУП е бил избран като най-консервантивен, с най-малко намеса в парковата територия. Основните принципи, към които се е придържал екипът, са били:

„Съхраняване целостта на парка, оценка на промените, особено през последните години, когато някои терени са променили собствениците си (и това е най-големият проблем на парка, в който днес има всички видове собствености), защита на обекти с висока стойност, които нямат статут на културни паметници, ограничаване на застрояването до минимум…”.

Доколкото разбираме от последното изречение, строителство в парка ще има. И то няма как да се ограничи до предложението на арх. Ковачев да се построи „Зелен музей на София” на мястото на сегашната автокъща „Капитолия” (която ще бъде премахната) и сградата на „Озеленяване“. Нямаме предвид възстановяването на запуснатите от доста години лятна къпалня „Мария Луиза” и Летния театър, нито замяната на временните постройки около езерото „Ариана” с възстановяване на оригиналния бюфет-бирария, по образец на някогашния на острова в езерото. Това са промени, срещу които едва ли ще има граждански възражения.

Проблемът е не толкова и в предложението в проекта за възстановяване на отдавна липсващата сграда на Зеленото училище, нито дори в предложението за изграждане на паркинги за над хиляда и сто автомобила на местата на „Капитолия”, гара „Пионер”, до Телевизионната кула, до метростанция „Стадион Васил Левски”, край Семинарията… но по-късно, по време на самото обсъждане, и те срещнаха остри възражения.

От трибуната, в качеството си на кмет, Йорданка Фандъкова разясни и защити процедурата, и подчерта, че решението на Общинския съвет е взето „с почти пълно мнозинство, включително и с гласове на ДСБ. Заключителният протокол е приет от комисията, в която наред с експертите участват и представители на политическите сили, с две бележки: „Да не се допуска ново строителство в парка” и „Намесата в резерватната част да бъде само с реставрационна и консервационна дейност”.

Вече като гражданин тя се изказа и против някои предложения, залегнали в ПУП на арх. Ковачев. Според нея няма смисъл от възстановяване на Климатичното училище, кметът не вижда и никаква логика в предложенията за преместване на Конната база и „Спортна София“.

По-нататък започнаха въпросите на граждани, които зададоха редица въпроси и посочиха и пропуски и неясноти в Подробния устройствен план.

Сред тях имаше въпроси за мястото, където сега е „Софияленд“ – откъснато от парка и неизползвано по предназначение отдавна; за недостатъчните тоалетни, за опазването на дърветата, за спокойствието на фауната, принудена до късно вечер да „слуша“ високи децибели от Маймунарника; за зелените площи – части от парка, които се предвижда да бъдат застроени; против пакингите за 1100 места; срещу надлезите и подлезите в парка; да се помисли повече как да се подобри достъпът до парка на хората в неравностойно положение; за трудностите, до които ще доведат различните видове ясна и неизяснена собственост… Зададен бе и въпросът има ли проучване колко души средно дневно посещават Борисовата градина, но отговор нямаше.

Ако обаче се запитаме как Борисовата градина да стане такава, че всички да я харесат, засега изглежда, че няма как. И една от причините за това е намерението на Гриша Ганчев да строи нов стадион за „ЦСКА – София” на мястото на „Българска армия”. На пръв поглед това е противоречие както със „силно консервативния” ПУП на арх. Ковачев, така и с решението на Общинската комисия „да не се допуска ново строителство в парка”. Но по време на обсъждането адвокат на „ЦСКА – София” обясни, че строителството ще бъде изцяло в „чашката” на стария стадион и само за няколко дни вече са събрани няколко хиляди подписа в подкрепа на новия стадион. Зад тази идея стояла и държавата в лицето на Министерството на спорта. Съмнително е, че строителство с такъв мащаб в средата на парка – пък дори и в „чашката”, ще бъде добро за околната среда.

До 19 юни всеки гражданин може да изпраща предложения и въпроси до общините, на чиито територии е разположена Борисовата градина („Средец“, „Лозенец“ и „Изгрев“). Надяваме се, че на 26 юни, на второто публично обсъждане на проекта за Подробен устройствен план, ще получим по-конкретни отговори и ще имаме повече яснота за бъдещето на парка.

ДС