Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Боян Биолчев: Културният пласт е изтънял

Не мога да се доверя на човек, чиято вяра му служи като оправдание за личното му несъвършенство, твърди писателят

„Може би времето на будителите отмина, дойде времето на зрящите. Будителят живее сред заспали. Зрящият - сред еднооки будни“, казва Боян Биолчев. - Боян Биолчев: Културният пласт е изтънял

„Може би времето на будителите отмина, дойде времето на зрящите. Будителят живее сред заспали. Зрящият - сред еднооки будни“, казва Боян Биолчев.

„Когато понятието за свобода като всеразрешеност прониква там, където е имало табу, се поражда девиантно поведение. Наблюдаваме сцени в училище, където младежи се подиграват с учителката си. Това означава, че семейното възпитание и културният пласт е много изтънял. Но при положение че хората се връщат вкъщи угрижени, ядосани на нещо в живота, те превръщат това в поука за младите, че като спазваш правилата, само може да загубиш. Огорчението на възрастните често се възприема от младите хора като единствен атестат за живота“, казва проф. Боян Биолчев.

В интервю пред Валя Петкова за „Труд“ писателят твърди, че днес вярата у нас не е свързана с някаква дълбока религиозност, а с реализация на прагматичното в живота:

„Това е моментът, в който духовното се съсредоточава върху това, което може да се докосне. Голяма част от хората са такива. На декларация е лесно да си свръхвярващ. Но аз не мога да се доверя на вярата на човек, видимо изграден от неприятни помисли, които проличават във всичко. Който обяснява с вяра собствения си прагматизъм, вярата му служи като оправдание на личното му несъвършенство. За мен истинската вяра е стремежът да се самоусъвършенстваш, а това означава самонаблюдение, самопреценка и най-важното – обективиран поглед към самия себе си. Ние имаме голяма склонност да се самоуспокояваме, да се самооправдаваме и да търсим високи обяснения на невисоки постъпки.“

На въпрос докога ще се крием зад демокрацията, Биолчев заявява, че по-лесно се приучваме да правим нещо по правила, когато сме в чужда среда. Но когато средата е с разхлабени панти – като у нас – тя позволява свободно движение:

„Всичко е култура. Единствената спирачка на хаоса е културният пласт. Неговото изграждане представлява най-важната предпоставка за усъвършенстване на човека, включително българския.

Възможността да изградиш културен пласт от висок ранг зависи и от материалния свят, в който живееш. Имаме цели прослойки от населението, които са абсолютно несоциализирани дори към нивото, което днес притежава средният българин. При една от тези прослойки това продължава осем века. Така че очевидно ще ни бъде трудно, но въпросът е да не загасва във виждащите желанието да въздействат върху света, в който живеят.

Може би времето на будителите отмина, дойде времето на зрящите. Будителят живее сред заспали. Зрящият – сред еднооки будни. Ние участваме в общия поток от бежанците към развития свят с най-младите си интелигентни хора. Но това е част от тоя поток. Разликата е само в нивото на бегълците, поривът е близък.“

Според Биолчев щастието не е зависимо от поколенията, от времето, в което живеем.

„Няма щастливи поколения, има щастливи хора – казва той. – Затова то е шанс – едни го имат, други не. Някои са щастливи с малко, други с много. И обратното – има много нещастни хора, които притежават много и са нещастни в немотията си. Въпрос на човек. Щастието е да изпитваш радост от живота. Мазохистите са щастливи, като изпитват болка, но са малко на брой. “

Вижте цялото интервю с Боян Биолчев в „Труд“.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС