Божана Апостолова: Заспивайте с едно стихотворение

Сама и обща, Божана Апостолова празнува 50 години творчески живот с поетичен рецитал във вторник в зала 7 на НДК, залата с българските писатели, с представяне на пет луксозни тома с избрани нейни творби. „Носете поезията в сърцата си! Вечер заспивайте с едно стихотворение“, завърши Апостолова събитието под бурните аплодисменти на хората в залата и до маса, отрупана с букети.

В началото на вечерта директорът на Националния център за книгата към НДК Светлозар Желев анонсира, че Дворецът подема инициатива за удостояването на Апостолова с най-висшето държавно отличие – орден „Стара планина“. В типичния си стил поетесата се обърна шеговито към него и въздъхна: „А не може ли да пуснеш малко хлад, нали си директор?“.

Така и започна срещата, на която присъстваха десетки приятели, почитатели и автори на Божана Апостолова, сред които Татяна Лолова, Ваня Костова, Боян Биолчев, Михаил Неделчев, Милен Русков, Деян Енев, Петър Чухов, Аксиния Михайлова, Марин Бодаков, Стойо Вартоломеев, Владимир Левчев, Иван Кулеков, Екатерина Йосифова, Соня Несторова, Ганка Филиповска, Емануил Видински, Августин Господинов, Петя Кокудева…

Водещият на рецитала Захари Карабашлиев разказа за своя среща с Божана Апостолова, в която тя естествено преливала от разговор в поезия и очерта идеята си за вечерта – „да възстановим духа на този разговор с нея“. Писателката и издателка обаче отсече със смях: „Никакви въпроси! Един ден само за моята душа“.

Божана Апостолова се наслаждава на музиката на Теодосий Спасов.

Сетне започна и рециталът ѝ – под акомпанимента на кавала на Теодосий Спасов. Всяко стихотворение бе последвано от шумни аплодисменти, а между тях Апостолова отново блесна с намигване: „Ще ви помоля да не пляскате! Накрая. Да не си губя състоянието на душата“.

И потъна в света на думите си, редейки стихове с ритмичния си дрезгав глас, притворени очи и без ни веднъж да погледне към наръча листове в ръцете си.

Идеята на Карабашлиев за разговор с Божана така и не се осъществи – тя се оказа непреклонна в намеренията си да отговаря на въпроси и единствено разказа, че стихотворението „Ателие“ е вдъхновено от Георги Божилов – Слона, но така и никога непосветено на него.

Апостолова избра денят да бъде за душата ѝ, а не за въпроси.

След като няколко пъти отби „атаките“ на Карабашлиев и завърши рецитала с поема за момчетата в живота си и стихотворението „Въпреки“, заключи, че е станало много късно и не иска да отегчава публиката си. „Поезия не трябва много да се слуша, ще се уморите“, усмихна им се тя.

Специален поздрав в края на рецитала ѝ направи синът на Ваня Костова – Боян, който изпя нейно стихотворение. Акапелен куплет за „Божана“ изпълни и самата Костова.

„Захари иска да ми задава въпроси, на които аз не искам да отговарям, защото смятам, че е много късно. След приятелските поздравления на Ваня и Боян е време на благодаря на НДК за подаръка, който ми направиха – тази зала, на вас, с цялата си душа, защото без вас трябваше да рецитирам на празни столове и нямаше да ми е уютно, щеше да ми е свито сърцето, ама сигурно пак щях да рецитирам. Много благодаря на Захари, който направи тази вечер. Носете поезията в сърцата си! Вечер заспивайте с едно стихотворение!“, завърши Апостолова.

Божана Апостолова с Иван Кулеков

Богдана Карадочева в разговор с Божана.

Критикът Михаил Неделчев

Писателите Бойка Асиова и Деян Енев

Переден букет за Божана

Актрисата Татяна Лолова

Светослав Желев обяви, че НДК ще инициира удостояването на Апостолова с орден „Стара планина“.

Ваня Костова и Владимир Левчев