Божидар Димитров поиска ордени за граничарите, застреляли бежанец

Застреляният от гранични полицаи бежанец край Средец от снощи стана пореден повод директорът на Националния исторически музей да се изкаже за мигрантската криза. В свое изявление Божидар Димитров похвали действията на органите на реда и дори инициира петиция тримата униформени да бъдат удостоени с висши държавни ордени заради изпълнения дълг – определен от него като „добър пример“.

Димитров, който наскоро поиска бежанците да бъдат покръствани в християнската вяра, сега изтъква колко важни винаги са били границите на страната за българите – и как практически те дефинират страната ни като държава.

Историкът се позовава на източници отпреди повече от хилядолетие, които „със завист“ разказвали за българската гранична система и за смъртното наказание за граничари, пропуснали нарушители. Не е ясно обаче дали Божидар Димитров все пак е наясно, че годината не е 980-а, а 2015 г. и България отдавна не воюва с Византия, а е член на Европейския съюз и кандидат за Шенгенското пространство.

„Добрият пример трябва да бъде възнаграждаван, затова предлагам подписка, за да бъдат отличени [граничарите] с висш държавен орден, полагащ се при такива случаи“, заявява директорът на НИМ и се подписва първи под тази подписка, „надявайки се, че тя ще достигне бройката от стотици хиляди български граждани, на която не е чужда сигурността на България и защитата ѝ“.

Вечерта в четвъртък имигрант от Афганистан бе убит близо до турската граница. Според официалната информация от МВР, която засега е оскъдна, граничарите се натъкнали на група от 50 млади мъже, които оказали съпротива. Куршумът, изстрелян от един от полицаите, е рикоширал и попаднал в бежанеца, който по-късно починал.

Вижте пълния текст на изявлението на Божидар Димитров:

За българите, както и за всяка сериозна държава, границите на страната винаги са били, освен всичко друго, и символ на държавност. Има държавни граници – има държава, няма държавни граници – няма държава. Границата е свещена и нерегламентираното й пресичане винаги се е смятало за държавно престъпление. Чужди автори, пишейки със завист за българската система за държавни граници, казват, че по границата е минавал вал с ров увенчан, както и днес от ограда с бодлива тел. Отново чужди автори (византийски и арабски) пишат, че граничари, които пропуснат нарушители се наказват със смърт. В същото време, жертва на тези гранични правила става през 980 г. и българският цар Борис ІІ. Той бил пленник във Византия, успял да избяга, но бил облечен с ромейски дрехи и на българската граница бил убит от български граничар, който не го познал.

За това смятам, че тримата граничари от Средец във висша степен са изпълнили дълга си на българска гранична стража, задържайки с опасност за живота си група от превъзхождащи ги двадесет пъти млади и здрави нарушители на границата. Добрият пример трябва да бъде възнаграждаван, затова предлагам подписка, за да бъдат отличени с висш държавен орден, полагащ се при такива случаи. Подписвам се първи под тази подписка, надявайки се, че тя ще достигне бройката от стотици хиляди български граждани, на която не е чужда сигурността на България и защитата й.