Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Божидар Димитров за Плиска: Реставрацията няма да дразни

Надстрояването на Голямата базилика се извършва с ослепително бели камъни

Археологически отговорно или нелепо бутафорно? Снимки: НИМ - Божидар Димитров за Плиска: Реставрацията няма да дразни

Археологически отговорно или нелепо бутафорно? Снимки: НИМ

Ослепително бели камъни се използват в „реставрацията“ на Голямата базилика в Плиска, става ясно от снимки, разпространени от Националния исторически музей. Според директора му Божидар Димитров обаче техният цвят „няма да дразни наблюдаващите ги“. Дали?

Работата по руините на религиозния комплекс в първата българска столица очевидно тече с пълна сила. От НИМ твърдят, че реставрацията се прави с бял камък от кариера край Мездра, чийто състав е напълно идентичен с камъка, от който е изградена през IX век Плиска.

„Ослепително белият цвят на новите каменни квадри няма да дразни наблюдаващите ги – твърди Божидар Димитров. – Киселинните дъждове от трансграничните замърсявания ще ги състарят за 2-3 години, но екипът реставратори ще направи това и то с естествени субстанции, веднага след завършване на реставрацията.“

Първите кадри от Базиликата обаче създават силни асоциации с руините на древна Сердика в София, където надзиждането със съвременни материали за мнозина изглежда като превръщане на историческите руини в бутафория. Красноречиево е, че всъщност по двата проекта работи един и същи човек – архитект Юлий Фърков (вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).

При извършеното разчистване на обраслия с гъсти храсти и млади дървета терен около храма, се откриха десетки кубици камъни и архитектурни детайли от храма.

При извършеното разчистване на обраслия с храсти и дървета терен около храма са открити десетки кубици камъни и архитектурни детайли от храма.

Иначе в Плиска, твърди Божидар Димитров, се използва методът на анестилозата, прилаган за първи път в България:

„Това означава да се ограждат оцелели строителни материали от оригиналния градеж. При извършеното разчистване на обраслия с гъсти храсти и млади дървета терен около храма, се откриха десетки кубици камъни и архитектурни детайли от храма. Под вещото ръководство на наблюдаващия археолог и архитект тези камъни се вграждат заедно с новите в издигащите се постепенно стени на Базиликата“.

Анестилозата, както показва дефиницията на термина в „Уикипедия“, е:

„Възстановяването на руини или други артефакти от останали техни фрагменти по археологически отговорен начин (с използването на съвременни материали, когато е нужно)“.

Археологически отговорно ли е случващото се в Плиска и нужно ли е наистина поголовното ползване на съвременни материали там? За любителите на бутафорната естетика и чудодейната вода – навярно.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах