Брайън Адамс показва спиращи сърцето портрети

Тишина и размисъл, е реакцията, която певецът Брайън Адамс се надява да предизвика с фотоизложбата си с портрети на ранени британски войници, наредена в лондонската галерия Somerset House. Както обикновено се случва с простите идеи, изпълнени майсторски, експозицията ни кара да се учудим защо това не е направено досега, пише „Индипендънт“.

„Ранен: Наследството от войната“ показва щетите, претърпели участниците във войните в Ирак и Афганистан. Техните липсващи крайници, протези и недъзи предизвикват зрителя да ги погледне открито, а не да отмести очи, както става срещайки ги на улицата.

Тази изложба може би ще изненада някои, запознати единствено с музикалната кариера на канадския изпълнител, който е един от най-големите и продаваните музиканти на всички времена. Адамс обаче е и уважаван фотограф. Първата му покана да снима идва от списание „Мари Клер“ в началото на 2000 г. А през 2008 г. получава предложение от журналистката Каролин Фрогат да направи тази серия. След четири години снимки, колекцията от портрети е събрана и отпечатана в книга.

В продължение на тези четири години Адамс успява да получи доверието на своите модели. В резултат са се получили откровени човешки портрети, които ни карат да си дадем сметка какво е да живееш с раните от една война.

„Когато съм навън, аз се чувствам уязвим“, казва Кен Факал, ранен в Афганистан на 24-годишна възраст от самоделно взривно устройство.

„Виждал съм как хората плачат за мен, разстроени от това, което ми се е случило“, казва ефрейтор Рики Фергюсън, също на възраст 24 години, ранен в Афганистан.

Проектът разказва за едно човешко жертвоприношение, безпрецедентно през втората половина на ХХ век с масовото използване на самоделни взривни устройства в Ирак и Афганистан.

„Не мисля, че хората са очаквали да видят толкова много ранени хора, завърнали се от тези места“, казва Брайън Адамс.

Запитан дали чувства теглото на отговорността, разказвайки тези героични лични истории, Адамс отговаря: „Не, аз просто се опитвах да бъде честен със себе си, доколкото е възможно, защото тези хора бяха честни с мен.“