Брайън Мей: Не минава и ден, без да мисля за Фреди

„Обратно в светлината“ (Back to the Light), соловият албум на китариста на „Куийн“ Брайън Мей, издаден в един от най-трудните периоди в живота му, излезе в ново издание. Песните от него са създавани в особено труден период (между 1988-а и 1992 г.), когато състоянието на Фреди Меркюри се влошава вследствие на СПИН и води до смъртта му през ноември 1991 г.

Мей трудно приема новината, макар и да е бил наясно с диагнозата.

„Имах чувството, че животът е приключил – разказва той пред „Гардиън“. – На няколко пъти бях на косъм от това да засиля колата си през моста. Става дума за „Хамърсмит бридж“, откъдето днес да се хвърлиш с колата си е невъзможно.“

Целият период на създаване на албума е белязан от травма – само месеци преди кончината на Меркюри бащата на Мей губи битката с рака. В личен план животът му също не процъфтява – бракът му с първата му съпруга Криси Мълън се разпада, защото китаристът има чувства към друга жена, Анита Добсън.

„Бракът вървеше към края така или иначе, но беше последната капка и раздялата беше много болезнена и ужасна. Имах усещането, че губя децата си, че губя всичко – разказва Мей пред журналиста Майкъл Хан. – Опитвах се просто да се придвижвам в тъмнината и музиката беше единственото нещо, за което можех да се закрепя, тя се превърна в терапия. В този албум слушателите чуват моето най-сурово състояние. В началото му Фреди вече бе започнал да си отива, в средата му го загубихме, а в края се опитвах да свикна с този факт. Така че това, което чувате, е отчаян опит на удавник да се улови за сламката, която ще го изведе обратно към светлината.“

Когато Меркюри умира, „Куийн“ са група вече 21 години. Мей е на 44, изправен пред възможността за края на музикалната си кариера – историята на рокмузиката е пълна с примери на хора, чиито солови кариери не са довели до нищо смислено, отбелязва той.

„Бях сигурен, че всичко е приключило – споделя китаристът. – Помня, че шофирах покрай всички зали, в които сме свирили, и си мислех: „Това вече свърши. Никога няма да го направя отново“.

Притесненията му се оказват неоснователни и днес „Куийн“ продължават концертна дейност с вокалист Адам Ламбърт (през 2016 г. ги слушахме и в София). През 2022 г. им предстоят 10 поредни концерта в Лондон.

Но в онзи период Мей се чувства като „много малък човек“:

„Все още пишех музика, но мислех, че „Куийн“ са мъртви завинаги“.

Въпреки страшната диагноза СПИН, Брайън Мей и останалите членове на групата – Роджър Тейлър и Джон Дийкън – не допускали мисълта, че ще загубят Меркюри, и вярвали, че понеже е известен, някой ще измисли лекарство за болестта.

„Просто не можехме да го проумеем [смъртта на Меркюри – бел. ред.]– казва Мей. – Много дълго време не го преживяхме, не съм сигурен, че дори и днес сме го преживели, но имаше един период от две години, в който бяхме в траур и се държахме ирационално, почти отричахме съществуването на „Куийн“. Не можех да понасям идеята да стоя на същите места. Но в един момент това премина. Днес осъзнавам, че „Куийн“ е в мен и аз съм в „Куийн“ и това не може да се промени. Достигнали сме този момент, в който като че ли Фреди е с нас. Вече нямаме усещането, че ни е напускал, той е във всичко, което правим. Не минава и ден, без да мисля за него.“

Днес на 74, Мей изглежда като един от големите ексцентрици в английския рок – през 2007 г. най-сетне завършва докторантурата си по астрофизика, изоставена преди години в името на „Куийн“; таи интерес към викторианската стереоскопия и е сред най-изявените защитници на правата на животните. И това не са временните хобита на човек, който има прекалено много пари, имения и време, отбелязва Майкъл Хан. Корените на тези негови занимания може да се проследят до детството му, когато баща му му помага да си построи телескоп.

И макар от години да изследва мистериите на Космоса, една загадка остава неразрешима за Брайън Мей – как „Куийн“ продължава да привлича нови слушатели и в наши дни, като изключим факта, че „просто сме добри“. Роля за това вероятно имат всички филми и преиздадени албуми, предполага той – наследството на групата се управлява добре. Но може би е и заради универсалните истини за обикновените хора в текстовете на „I Want To Break Free“ и „I Want It All“ (макар и да няма нищо обикновено в други хитове, с които са познати, като „Bohemian Rhapsody“ и „Killer Queen“, отбелязва журналистът).

Попитан как е възможно една група да прескача от оперно в диско звучене, да се чувства еднакво добре в тежкия рок и в диското, Мей отговаря кратко:

„Не е сложно за обяснение. Просто така правим ние“.