Браво, Домусчиев! Хубаво ли ти е…

Новият собственик на Нова не заяви открито нова концепция на телевизията. Започна по сталински – с чистка

Днешните статуси на Миролюба Бенатова и Генка Шикерова във Фейсбук  - Браво, Домусчиев! Хубаво ли ти е…

Днешните статуси на Миролюба Бенатова и Генка Шикерова във Фейсбук

Знаете ли как започва всеки преврат? Първо се завладяват пощите и радиото. Днес – социалните мрежи и телевизията. Медийната група на Нова телевизия всъщност държи най-голям дял едновременно във всички медийни полета – телевизия, радио, интернет. Държи дори пощите – abv.bg е техен домейн.

Не всеки преврат е революционен и кървав. Превратите могат да са и вътрешни, дългосрочни, невидими. Може да си във властта и да поддържаш състояние на преврат. Винаги срещу народа, винаги срещу някой вътрешен враг. Да завладяваш медии от страх, че някой ден ще се наложи да видиш истината за себе си в тях. Защото медиите наистина са огледало на властта. Силна власт – силни медии, това е аксиома. Слаба, недостойна, измамна власт – сами си довършете формулата.

Започна се с „Господари на ефира“. Не че предаването беше модел за безпристрастност. Но пък бяха видими връзките на продуцентите му с Цветан Цветанов. И вътрешните проблеми на партията ГЕРБ изглежда се отразиха в медийните реалности.

През последните години вътрешните процеси в телевизията не бяха мирни и спокойни. Сянката на Борисов, комуто приписваха скрита собственост в Нова, се появяваше неведнъж. Карикатурите на Чавдар Николов например, ядосали премиера, бяха премахнати от всички сайтове на „НетИнфо“ и от архивите на Нова телевизия. Тогава Христо Христов, директор на „НетИнфо“, замълча. Днес Христо Христов падна под същия ятаган, който не спря за своя колега.

Америка за България

След дългогодишните слухове за скрита собственост, наскоро Нова телевизия премина в ръцете на Домусчиев. Вече няма скрито-покрито – човекът, който покани Борисов да раздаде няколко хиляди кебапчета на новооткрития стадион в Разград, държи изцяло една от частните национални телевизии. А междувременно държавната национална телевизия е в състояние на фалит.

Новият собственик на Нова не заяви открито нова концепция на телевизията. Започна по сталински – с чистка. Като начало уж дребничка – разчистени бяха футболните „врагове“, колкото да бъде подготвена почвата. После – с перфектен тайминг за рождения ден на премиера – разчистени бяха и именити журналисти, които трудно влизат в посочени от който и да е собственик схеми. Миролюба Бенатова и Генка Шикерова са извоювали имената си не чрез приспособяване, а въпреки опитите да бъдат смлени от журналистическата уравниловка през последните десетина години. Те запазиха статута си на самостоятелно мислещи хора, задаваха дневния мисловен ред на обществото. Не телевизията, в която работеха, а именно те като личности и публицисти. Не останаха много такива безспорни имена в телевизионния бранш.

Но силата, която олицетворяват, извоюваната от тях самите сила да дават имена на смътни тенденции, да посочват темата на деня, тази сила плаши някого. Този някой има нужда от послушни васали, които да гарантират абсолютната му власт. Риск е да оставиш трибуна на журналист със собствено мнение, защото не можеш да контролираш посоката на мисленето му.

Всъщност, само преди няколко години видяхме този същия процес в една съседна държава. Усетил разклащане във властовите си позиции, Ердоган сам си спретна преврат, уволни и арестува купища журналисти, писатели и хора със свободно мислене.

Нещата в България, както обикновено, са карикатурни подобия на мащабните процеси другаде. Но ги наподобяват добре, за да не останем заблудени. Наскоро осъдиха журналиста Росен Босев за мнение, изказано в ефира на същата тази Нова телевизия. След това изхвърлиха неудобните Бенатова и Шикерова. Малка държава сме, затова не играем на едро. Но пък заплахата за останалите, засега незасегнати от чистките, е ясна – слушкаш, за да папкаш.

У нас практически няма истинска медийна среда. Има няколко контролирани от Пеевски вестника, три национални телевизии и още толкова маргинални, и двайсетина смислени, но издъхващи без реклама и субсидии сайтове. Липсва усещане за общност между журналистите. Гилдията е само фикция, всеки играе сам за себе си и пази гърба на господаря. В тоталитарна Русия арестът на един журналист – Иван Голунов – предизвика масов отпор от страна на колегите му. Безпрецедентна съвместна акция на руските журналисти, казват. И победиха дори тирана, извоюваха свободата на Голунов.

Но у нас е друго. При нас не е въпрос на принципи, а на кесийка. В България пазар за журналистически труд няма. Загубиш ли работата си, оставаш на улицата и вън от професията. Като убийство е, убийство на духа и потенциала.

Преди 40 години за рождения си ден през септември Тодор Живков получи подарък – непримиримият български журналист Георги Марков беше ликвидиран физически от службите. Днес за рождения си ден Бойко Борисов получи малко по-хуманен във формата си, но еднакъв в същността си подарък – професионално бяха ликвидирани две изтъкнати и непримирими журналистки. За тях ще бъде трудно да намерят работа, достойна за имената и възможностите им. Всяка медия, която посмее да ги назначи, ще трябва да внимава – нечий гняв може да се излее върху нея, като спре нищожните и без това рекламни постъпления.

Сега в Нова телевизия ще гледаме отново Васил Иванов, почетния полицай-журналист, напуснал телевизията преди 2 години. Тогава той гордо заяви, че е уволнен, защото направил разследване срещу братя Домусчиеви, което не видяло бял свят. Днес Кирил Домусчиев го нарича „Васко“ в специален статус във Фейсбук и го обявява за национална ценност.

Тази мимикрия е толкова странна и необяснима, че не ни остава нищо друго, освен да чакаме следващото преподреждане на пешките. Явно вече един и същ играч играе и с черните, и с белите. Затова в българските медии всичко е сиво.

Вижте още: ВАСИЛ ИВАНОВ: ЛЪЖА Е, ЧЕ СЪМ ИСКАЛ ДА РАЗСЛЕДВАМ ДОМУСЧИЕВИ 

Bookshop 728×90