Браво вместо Ууу

Аплодисменти наместо освирквания звучаха пред Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ на празника ѝ, превърнал се в протест. Работещите в института, редом до свои колеги и граждани, дошли да подкрепят недоволството, изпълниха стълбите зад фигурите на Кирил и Методий по обяд в четвъртък, а след това мълчаливо ги обиколиха – мирно, без блокади на пътища и без други оръжия, освен словото.

„оМеРеЗени сме“ гласеше най-разпространеният от плакатите, издигнати от библиотекарите – игра на думи с основното им искане заплащането в института да достигне средната работна заплата. В момента младите специалисти работят за 400 лева – минимална работна заплата (МРЗ).

Преди дни властта обяви, че ще вдигне възнагражденията в сектора с 22%, което е около 10 млн. лева. Исканията на служителите в библиотеките и музеите обаче бе за поне 26 млн. лева – за да имат достоен живот. Символично заради 22-та процента, част от плакатите бяха носени наобратно.

Това ли е отношението към културата в една европейска страна, заяви възмутен един от библиотекарите.

Тъжни постери с текст „2 висши + 4 езика ≤ чистачка“ и „Бюджет 2016, Колко %-та ви е културата“ допълваха унилата гледка пред Библиотеката. Това ли е отношението към културата в една европейска страна, възмути се един от служителите, пожелал анонимност – и ако да, то какво да очакваме от нея след 10 или 20 години.

Подкрепа на колегите си оказаха от Столична библиотека, от Националната галерия, от Националната филмотека, от Музикалния театър, но също писатели и поети като Деян Енев и Петър Чухов.

„Подкрепям този протест, защото библиотеките, особено Народната, са съвестта на нацията – каза Енев. – Както човек не може да живее без съвест, така и народът не може. Не бива съвестта на нацията да е поставена в такова унизително положение.“

Според писателя властта вече е станала много умела да засипва подобни недоволства на хората с пясък и да ликвидира ефекта с времето.

„Тези, които ценим съвестта, бяхме длъжни да сме тук – продължи Енев. – От ясно по-ясно е, че тези хора са поставени в унизително положение – такова, че един висш държавен функционер пръсва за една вечеря в ресторант доста над месечната заплата на един библиотекар.“

Символично заради 22-та процента увеличение на заплатите, част от плакатите бяха поставени наобратно.

„Цялата ни култура, тази система и тази реформа, която се прави, е в рестрикция на културата, не за развитие на културата – заяви и Никола Николов от Музикалния театър. – Би трябвало властта да ни чуе, защото културата на България беше на световно ниво, а сега чувстваме разпада и унищожението ѝ.“

Със символична обиколка на паметника на Св. св. Кирил и Методий, запели „Върви, народе възродени“, библиотекарите приключиха протеста си. И връщайки се на работните си места, заемайки се отново с просветата на народа, зад тях на стълбите пред библиотеката останаха единствено плакатите с печални послания.

„оМеРеЗени сме“ гласеше най-разпространеният от плакатите, издигнати от библиотекарите.