Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Съветник на Кралицата за Брекзит: Още нищо не е свършило

Демокрацията никога не е означавала тирания на обикновеното мнозинство, а още по-малко тирания на тълпата, твърди юристът Джефри Робъртсън

Има още един начин за спиране на Брекзит: достатъчно е британските депутати  да гласуват против. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Съветник на Кралицата за Брекзит: Още нищо не е свършило

Има още един начин за спиране на Брекзит: достатъчно е британските депутати да гласуват против. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Не ни трябва друг референдум. Членовете на парламента имат пълното право да гласуват против отмяната на акта, който ни вкара в Европа, пише в „Гардиън“ Джефри Робъртсън – съветник на кралица Елизабет Втора и юрист с опит в европейския съд по правата на човека.

Още не всичко е свършено. Приетият миналата година закон за провеждането на референдума за излизане от ЕС не определя резултата като задължителен, нито му дава някаква правна сила. „Суверен“ – много неправилно разбрана дума в кампанията – във Великобритания са Кралицата и парламентът, като само народните представители могат да създават или отменят закони, а лордовете – да ги блокират. За да може Брекзитът да се задейства, парламентът трябва първо да отмени Акта за Европейските общности от 1972 г., с който Великобритания влиза Европейския съюз. Депутатите имат пълното право и разбира се задължението, ако смятат, че така е най-добре за Великобритания да гласуват за оставане.

Твърди се, че правителството може да задейства процеса по излизането от ЕС или Член 50 от Лисабонския договор, като просто изпрати заявление в Брюксел. Това не е вярно. Член 50 казва:

„Всяка държава-членка може да реши да се оттегли от Съюза в съответствие със своите конституционни изисквания.“

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Най-фундаменталното конституционно изискване във Великобритания е, че първо трябва да бъде получено одобрението на нейния парламент.

Звучи абсурдно, но Великобритания е единствената значима страна (освен Саудитска Арабия) без писана конституция. Вместо това ние имаме прецеденти, наричани „конституционни практики“, заедно с много история и традиции. Нищо в тези прецеденти не изиска резултатите от референдумите да бъдат одобрявани сляпо от суверена парламент.

Парламентът беше този, който гласува влизането ни в Европейската икономическа общност през 1972 г. и само три години по-късно беше проведен референдум за уреждане на разцеплението в лейбъристката партия на Харолд Уилсън заради цената на членството. Въпреки незначителното мнозинство в полза на ЕИО през 1975 г., Уилсън все пак трябваше да убеди парламента да гласува – и успехът му далеч не беше сигурен.

Нашата демокрация не позволява, а още по-малко изисква – вземане на решения с референдум. Тази роля принадлежи на представителите на народа, а не на самите хора. Демокрацията никога не е означавала тирания на обикновеното мнозинство, а още по-малко тирания на тълпата (в противен случай може би все още щяхме да имаме смъртно наказание). Демокрацията предполага избрано правителство, при спазване на определени проверки и баланси, чрез законите и съда, и изпълнителна власт, която се отчита пред парламента, чиито членове имат право да гласуват по съвест и според здравия разум.

Много страни, включително и такива от Британската общност, имат разпоредби за промяна чрез референдуми. Но тези разпоредби са внимателно ограничени и обикновено не позволяват промени с обикновено мнозинство.

В Австралия, например, предложението за референдум трябва да премине през повече от половината от шестте щата, както и в страната като цяло (това би обезсмислило Брексит, който се провали в Шотландия и Северна Ирландия). В други страни той трябва да премине през ясно мнозинство – обикновено две трети. В някои американски щати, които позволяват гласуването на публични законодателни предложения, има подобни гаранции. В Обединеното кралство резултатите от референдума са само консултативни – в този случай те уведомяват депутатите, че страната е разделена почти по равно за смисъла от членството в ЕС.

И така, как трябва да гласуват депутатите през ноември, когато Борис Джонсън предложи отмяна на законопроекта, с който влязохме в Европа? Парламентаристите от Лондон и Шотландия трябва щастливо да гласуват против, според желанието на избирателите им. Лейбъристите също – все пак това е партийната им линия.

До ноември могат да се появят и други много сериозни причини народните представители да откажат да напуснат Европа. Брекзит може да се окаже прекалено труден. Оставането в ЕС може да бъде единственият начин да се спре раздялата с Шотландия или да се спаси паунда. Проучване в неделя сочи, че един милион гласували за излизане вече съжаляват за своя избор: тази значителна промяна на обществените настроения би могла да оправдае парламентарен отказ за Брекзит. Възможно е през ноември президентът Доналд Тръмп да стане новият лидер на свободния свят – а в такъв случай повече отвсякога ще ни е необходим силен Европейски съюз. А би могло просто мнозинството депутати, незабравили конституционните си задължения да правят това, което е най-добро за Британия, по съвест да решат, че е най-добре да останем в ЕС.

Няма смисъл от провеждането на нов референдум (както настояват в онлайн петиция няколко милиона). Референдумите са чужди на нашите традиции, те не са подходящи за взимане на комплексни решения – и без внимателно вграждане в писмена конституция, възбудените от резултата обществени очаквания не са от полза за демокрацията. Единственият път напред сега зависи от куража, интелигентността и съвестта на вашия представител в парламента. Това, които може да да направите, е да го убедите да гласува против правителството, когато то предложи да излезем от Европа, защото парламентът е суверенът.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах