Бриджит Джоунс е мъртва, да живее Рене Зелуегър!

Изпълнителката, известна преди като Рене Зелуегър. Или тази, която нарича себе си Рене Зелуегър. Без да я интересува Рене Зелуегър на другите. Другите обаче мислят еднакво като армия с невидим генерал. Те са новородената интернетна инквизиция, която казва, че Рене Зелуегър не е Рене Зелуегър. Според инквизицията, тя е едни, като че ли никога нескубани вежди, евентуално прекроени клепачи заради евентуален проблем на зрението, евентуални импланти в скулите и брадичката, евентуален ботокс и евентуален Термаж, както и други евентуални невидими и неназовани процедури. Тя е само човешка опаковка с ново лице, нещо като Франкенщайн – чудовището, създадено само от себе си.

Рене Зелуегър може вече да не прилича на това, което „познаваме“, но изглежда добре, по-добре отвсякога. Измитата мишка с тен като сирене я няма, на нейно място има хубава жена със загар, широко отворени ярко сини очи и сочна уста. Изведнъж Рене Зелуегър странно напомня на Лив Улман. Красотата не вреди никому, освен на осъждащото всичко човечество. Инквизицията обявява за вещици всички, които не съгласуват промените в себе си с нея.

Интернет е все по-безмилостно място, в което непрекъснато текат публични екзекуции. Ако Ислямска държава обезглавява физически, това, което се случва във виртуалното пространство е не по-малко брутално, защото е опит за разграждане на личности, хора, човеци, разпарчетосани от доброжелатели и зложелатели на техните дефекти или ефекти, без да има алтернатива, без някой от нас да е дори близо до съвършеното.

Екзекутор до екзекутор вадят мачетета, ножове, пистолети, базуки, разполагат с невероятно богат, неизчерпаем арсенал от думи, с които неуморно се опитват да докажат, че дадена личност не е личност, не притежава качества и биографията й служи на дявола, без някой да вярва в друг Бог, освен този, който дебне иззад ъгъла на днешното недоволство.

Липсата на видима кръв не бива да заблуждава, че операциите по обезвреждане на различното са безкръвни. Различното никога не е спирало да влачи кръста си към някоя лична Голгота и никога няма да спре заради съвършенството на света, който се дели на тези, които искат промяна, обстрелвани с камъни, слуз и злъч от настояващите всичко да остане „същото“.

Обектите на морално възмущение, подигравки и осъждане обаче най-често са жени, които са си позволили да се променят– най-малкото визуално. Никой не се занимава с внезапно изчезналите дълбоки бръчки край устата на Брус Уилис.

Бръчките му бяха като Гранд Каньон, но от няколко години няма и следа от тях.

Бръчките на Уилис умират трудно и това никого не възмущава. Няма лошо, Америка учи, че имаш право да бъдеш себе си, такъв, какъвто се харесваш, без да те интересува мнението на околните. Интернет обаче даде възможност навсякъде по света хейтът да избухне като неспирно делящ се организъм, който иска да погълне всичко наоколо и да го превърне в себе си. Там дори политически-коректните хора губят контрол и си позволяват да изразяват това, което наистина мислят и не биха казали в очите на никого на живо. Понякога анонимно, понякога в статус, понякога в словесна схватка под нечие мнение. Четейки оглозгването на новата Рене Зелуегър, става ясно едно – мненията на виртуалния свят за всеки един от нас, за когото и да било, са лавина от безсмислие.“

Зелуегър е страхотна актриса и шантав човек – няма съмнение. Но товане я прави по-малко талантлива, а по-скоро революционерка. Когато, вече оглупели от ребрандиране на демокрацията, не можем да взривим системата – да, всичко е политика  – някои решават да променят живота си, правейки си нови лица. И да се настоява, че външността е променена, но отвътре е същото, е удивителна простота, не и свещена обаче. Простотата е простота, защото никога не може да бъде вкарана в капана на свещеното.

Една жена, която е и актриса, се осмели да смени лицето си и сега изглежда много по-секси, а и със сигурност харесва себе си много повече от преди. Светът се опули тъпо и изригна, нахвърляйки се върху нея с обвинението, че това вече не е тя. Светът отдавна е забравил кой е той самият, за да дава оценки, че някой не е себе си.

Лицето на актьора е най-важният му инструмент, а кариерата на Зелуегър от доста години не съществува. Променяйки се драстично, тя просто спира да чака да я вземат такава, каквато е, и решава да е красива, без да поема никакъв риск, защото реално няма какво да губи. Все едно. Актриса, Мадона или напълно обикновен човек, всеки има право да се превръща  в нещо по-добро от началното си „аз“ и да не го интересува ничие друго мнение, освен това на хората, които обича.

Защо се поставя под такъв обстрел възможността да промениш живота си, сменяйки външността си? Защото светът е пълен със страдание от все по-голямата невъзможност да променим обстоятелствата на съществуванието ни към по-добро. И когато някой го прави по един или друг начин, страхът, че ти оставаш същият непроменен загубеняк, създава екзекутори. А и Кабала казва, че ако смениш името си, сменяш съдбата си. Дали пък ако всички хора на Земята сменят имената си, животът на всички ни няма да стане по-лек? Няма как да разберем.

А интернетната инквизиция дебне. Спасението от нея е само стремежът към по-добро, напълно игнорирайки я. Ако си сложите ухото на мястото на носа, просто ще ви кажем, че ако така чувате по-добре, значи всичко е наред.