Британски експерт се усъмни, че „Мадона Лита“ е на Леонардо

Един от водещите изследователи на творчеството на Леонардо да Винчи Мартин Кемп заяви, че лондонската Национална галерия не се е вслушала в мнението на своите куратори и на изложбата блокбъстър през 2011–2012 г. „Леонардо да Винчи. Художник при Миланския двор“ и е обявила предоставената от Ермитажа „Мадона Лита“ като оригинал на маестрото, а не работа на негов ученик.

Както обяснява Кемп пред изданието The Art Newspaper Weekly в интервю, посветено на неговата нова книга Living with Leonardo („Живот с Леонардо“), която излиза на 1 май, почти всички специалисти смятат, че „Мадона Лита“ е „базирана на скица на Леонардо… но фактическото изпълнение е на Болтрафио“. Само че Ермитажът „иска картината все пак да е на Леонардо“.

Кемп, почетен професор от Оксфордския университет, казва, че през 2011 г., когато „Мадона Лита“ потрябвала на Националната галерия за изложбата,  „условието за получаването ѝ било тя да бъде описана в каталога от Татяна Кустодиева“. Така Кустодиева, водещ научен сътрудник в отдела за западноевропейско изобразително изкуство в Ермитажа, била единственият специалист от всички музеи, представили свои работи в изложбата, участвал в лондонския каталог. Кустодиева описала „Мадона Лита“ като работа на Леонардо, датирана в 1491–1495 г. Според Мартин Кемп, вместо да се отнесе сериозно към другите възможности, тя заявила, че има „неопровержими доказателства“ за ръката на майстора.

В предисловието към съответния раздел от каталога кураторът от Националната галерия Люк Сайсон (сега работи в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк) признава, че относно „Мадона Лита“ има различни мнения и много изкуствоведи я смятат за „продукт на ателието на майстора“, вероятно на Джовани Болтрафио. Но Сайсон не споделя личното си мнение.

Кемп е „обезпокоен“ от факта, че Националната галерия с името си потвърждава авторството на картината, което не е споделено от нейните собствени куратори. Той също така отбелязва, че картината явно „е озадачавала“ посетителите, доколкото скица с драпировката за „Мадона Лита“ е била представена на изложбата като работа на Болтрафио. По-любопитните биха могли да попитат:

„Защо Леонардо прави картина, основана на скица на своя ученик Болтрафио?“.

Изложбата на Националната галерия, в която участва и неотдавна продаденият за рекордна цена „Спасител на света“, бе смятана за важен фактор в установяването на корпуса произведения на Леонардо от миланския му период. Тя бе и една от най-популярните в историята на музея, посетена от 324 хил. души.

Националната галерия и Люк Сайсон са отказали да коментират твърденията на Кемп. Татяна Кустодиева е съобщила пред The Art Newspaper Russia, че е запозната с мнението на Кемп, но не е съгласна с него.

„Ермитажът е провел достатъчно експертизи и изследвания – и ние не смятаме за необходимо да доказваме допълнително нищо на никого. Публикували сме специални издания, посветени на тези изследвания, и мен, както и Ермитажът като цяло, не ни интересува мнението на лондонския специалист. Ако е сигурен в това, което казва, нека го докаже“, казва тя.

В официалната информация за картината в сайта на Ермитажа се казва, че авторството на „Мадона с младенец“ („Мадона Лита“) принадлежи на Леонардо да Винчи, а картината е създадена в Италия в средата на 90-те години на XV век.

Леонардо да Винчи (1452–1519, „Мадона с младенец“ („Мадона Лита“). Снимка: Ермитаж

„Картината се рисувана очевидно в Милано, където художникът се премества през 1482 г. Тя се отнася към произведенията, чиято поява ознаменува нов етап в изкуство — утвърждаване на стила на Зрелия Ренесанс. Прекрасната жена, кърмеща младенеца, олицетворява майчинската любов като най-висша човешка ценност. Композицията е лаконична и уравновесена. Фигурите на Мария и младенеца Христос са моделирани с най-фини светлосенки. През симетричния прозорец се вижда безкраен планински пейзаж, напомнящ за хармонията и грандиозността на мирозданието.

Картината постъпва в Ермитажа през 1865 г. от миланската сбирка на херцог Антонио Лита, с чието име е свързано второто ѝ название. Подготвителната рисунка за нея се съхранява в Лувъра в Париж“, обяснява Татяна Кустодиева.