Британски скулптор ще прави паметник на „ужасяващ“ диктатор

Докато в България текат спорове какво да се прави с паметници на по 40-50 и 60 години, във Великобритания се опитват да мислят предварително. При това не само за монументи на Острова, но и за такива в чужбина. В случая става дума за паметник на спорна личност, който трябва да бъде издигнат в Москва. Проблемът, заради който темата е подхваната от „Гардиън“, е етичен, а авторът на бъдещата скулптура (б)е уважаван британски художник.

Бившият президент на Узбекистан Ислам Каримов е смятан за един от най-безмилостните диктатори в новата история. Неговият режим затваряше и измъчваше критиците му и уби стотици невъоръжени протестиращи в град Андижан през 2005 г. Независимо от смущаващата му репутация, изтъкнат британски скулптор работи по мемориал в Москва на Каримов, който почина миналата година, след като управлява Узбекистан в продължение на 27 години, съобщава „Гардиън“.

Пол Дей, чийто паметник на британските войници и цивилни, служили в Афганистан и Ирак, бе открит от кралицата тази година, е подложен на критики заради приемането на поръчката, организирана и финансирана от правителството на Узбекистан и на една от дъщерите на Каримов.

„Каримов допусна ужасяващи нарушения на човешките права през четвъртвековното си управление като президент – каза Хю Уилямсън от „Хюман Райтс Уоч“. – Издигането на монументи в негова памет напълно игнорира ужасяващото му наследство и е пренаписване историята, което би трябвало да предизвика сериозна загриженост от страна на всички замесени.”

В пост във Фейсбук по-рано тази година дъщерята на Каримов, Лола Каримова-Тиляева, съобщи, че се е срещала в Москва с Дей, за да дискутират проекта с градските власти.

Пол Дей на вечеря с Лола Каримова-Тиляева. Снимка: Профилът на Каримова-Тиляева във Фейсбук

Пред „Гардиън“ Дей потвърди, че е приел поръчката и вече работи по проекта, но отказа да съобщи подробности за външния вид на монумента. Очаква се той да бъде открит през лятото на 2018-а. Дей е автор на няколко произведения, поставени на публични места в Лондон, включително The Meeting Place (Мястото на срещата) – 9-метрова статуя, която доминира над пътниците на гара „Сейнт Панкрас“.

В телефонно интервю за „Гардиън“ скулпторът твърди, че на този етап не е подготвен да разговаря по темата за етичната страна на работата си. Артистът споделя, че два пъти е посетил Узбекистан и е извършил редица проучвания:

„Много съм ентусиазиран да си свърша работата по този паметник възможно най-добре за узбекското правителство, семейството и народа като цяло”.

Под лидерството на Каримов повечето узбеки живеят в крайна бедност, докато семейството му тъне в разкош. Дъщеря му Гюлнара Каримова записваше поппесни и имаше собствена марка бижута и парфюми, преди да изпадне в немилост. Тя не е забелязвана на публично място от 2014-а; по-рано тази година бе съобщено, че е разследвана за финансови измами и пране на пари.

Ислам Каримов почина на 2 септември 2016-а. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Другата му дъщеря – Каримова-Тиляева – често се снима на събития сред европейското висше общество и има многомилионен бизнес заедно със съпруга си. През 2011-а тя се опита да осъди френски вестник, който я нарекъл „дъщеря на диктатор“, но загуби делото.

Монументът, финансиран от Фондация „Ислам Каримов“, управлявана от Каримова-Тиляева, ще се намира срещу посолството на Узбекистан, на централен московски доскоро безименен площад, кръстен тази година „Ислам Каримов“.

Каримов е критикуван от правозащитни групи и заради масовото използване на детски труд при прибирането на памук. Икономическите трудности в страната му са принудили милиони узбеки да си търсят работа в Русия, често при ужасни условия.

„Ако ще се прави паметник на Каримов, той трябва да отразява истината за неговото управление: убитите в Андижан, милионите мигранти, политическите репресии, икономическата стагнация“, казва Данил Кислов, главен редактор на московската новинарска агенция „Фергана“, която покрива страните от Централна Азия.

Вера Леноова, градски съветник и заместник-декан на висшето училище по градоустройство в Москва, казва, че скулпторът би трябвало да има и „етични съображения“, приемайки такава поръчка.

„Запознал ли се е Пол Дей с положението в Узбекистан и последиците от управлението на Каримов? Интересувал ли се е от отражението на тази поръчка върху своята репутация?”, пита тя.

„Като художник, а не политик или журналист, моята работа е да създавам обекти с трайно качество и красота, а субектите ще се различават – отвръща Пол Дей. – Всичко, което правя, може да има положителен или отрицателен ефект върху моята кариера. Животът предлага възможност и аз вървя по течението.”

Андрей Морев, председател на местният съвет в Якиманка, централния московски район, където ще бъде инсталиран мемориалът, съобщи, че досега са получени около 100 писма от местни жители, недоволни от бъдещия паметник, а още повече са изразили гнева си онлайн.

„И най-често в оплакванията няма политически елемент, повечето хора просто не искат тук никакъв паметник – уточнява Морев. – С осем на един гласа местният районен Съвет отмени предишното си одобрение и се противопоставя на паметника, но московското правителство изглежда решено да продължи.“

„Решенията относно паметника и преименуването на площада бяха взети при закрити врата и без никаква публична дискусия “, коментира Леонова.

Монументът „Битката за Британия, създаден от Пол Дей, бе открит тази година от кралица Елизабет. Снимки: pauldaysculpture.com

„Битката за Бртания“, детайл