Брижит Бардо: Не разбирам защо целият свят продължава да говори за мен

Не разбирам продължаващия интерес към живота ми, коментира Брижит Бардо по повод нова биографична продукция. Френският документален сериал „Бардо“ е бил показан по френската телевизия още през май и предстои да бъде представен пред международна публика на 22 октомври, закриващата вечер на Американския фестивал на френското кино в Лос Анджелис.

Недоверието си към продукцията Бардо изразява в писмо, изпратено до режисьорката и сценарист Даниел Томпсън. Тя потърсила легендарната френска актриса във връзка с проекта още преди пет години, разказва самата режисьорка пред „Гардиън“.

„Тя отвърна с много дълго писмо, в което казва, че винаги е оставала изненадана от небивалия интерес на хората към нея и не разбира защо я оставят на мира“, споделя Томпсън.

Режисьорката признава, че се притеснила от реакцията и дори очаквала продукцията да бъде спряна по съдебен път.

„Искам да ме оставите на мира, не разбирам защо целият свят продължава да говори за мен – продължава Бардо в писмото си. – Не работя по филми от години и просто искам да се занимавам с каузата си за животните.“

Хладината е смекчена във втората половина на писмото, в което актрисата изтъква, че ако все пак се стигне до биографична продукция за живота ù, то предпочита тъкмо Томпсън да се захване със задачата. 81-годишната режисьорка е автор на филми като „Кралица Марго“ и „Cousin Cousine“, романтична комедия, която ѝ носи три номинации за „Оскар“. Благосклонното отношение на Бардо обаче вероятно се дължи повече на приятелството, което актрисата поддържа с родителите на Томпсън – режисьора Жерар Ури и актрисата Жаклин Роман.

Въпреки тази привилегия, Бардо запазва здравословен скептицизъм и потвърждава нежеланието си да участва по какъвто и да било начин в продукцията.

„Не мога да кажа, че бе развълнувана от проекта, но със сигурност не го очакваше с нетърпение“, отбелязва Томпсън.

„Бардо“ разказва за живота на актрисата от 1949 г., когато за първи път се появява на корицата на списание, до раждането на сина ѝ през 1960 г. Голямата ù красота не остава незабелязана и тя първо прави кариера като модел – и тъкмо на корицата на списание за първи път е забелязана за киното от режисьора Роже Вадим, който по-късно става неин съпруг.

Бардо се опълчва на строгото си възпитание в римокатолическо семейство от високата класа и се превръща в един от най-разпознаваемите секссимволи на 50-те и 60-те години, въплъщение на еманципираната и освободена жена в следвоенна Франция, с ролята си в противоречиво приетия „И Бог създаде жената“, дебютния филм на Вадим.

Всички познават тази част от кариерата ù, но малцина са запознати с личния ù живот, преди името ù да обиколи света, казва Томпсън.

„Чух от няколко нейни познати, че Бардо много е харесала актрисата в главната роля – Хулия де Нунес, и че е оценила позитивно някои части от сериала – споделя режисьорката. – Тя знае как да разчупи табутата и да промени обществената нагласа към жената по-добре от всяка друга актриса от нейното време.“