Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Брожения във Венеция след забраната на кмета музеите да отворят

В Италия музеите имат разрешение да работят от 15 януари, но Луиджи Бруняро ще изчака началото на туристическия сезон

Дворецът на дожите е най-посещаваният градски музей във Венеция през 2019 г., сочи статистиката. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Брожения във Венеция след забраната на кмета музеите да отворят

Дворецът на дожите е най-посещаваният градски музей във Венеция през 2019 г., сочи статистиката. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Луиджи Бруняро, кметът на Венеция, удължи забраната за работа на 11 музея в града, сред които Дворецът на дожите, музея „Корер“ и други често посещавани туристически дестинации. Те трябваше да отворят на 15 януари, но сега се налага да отложат това за 1 април, началото на туристическия сезон, отбелязва „Арт Нюзпейпър“. Музеите в града са затворени от 5 ноември 2020 г.

Кметското решение предизвика напрежение в културните среди. Петиция, подкрепена от над 3 хил. души с искане Бруняро да отмени забраната, е събрала подписите на водещи фигури в културата и политиката на Италия, сред тях депутатът Виторио Сгарби и авторът на книгата „Ако Венеция загине“ (If Venice Dies) Салваторе Сетис. В петицията се казва, че наредбата на кмета е изненадваща, предвид че останалите музеи в страната имат разрешение да отворят след 15 януари.

Освен лице на градската управа, Бруняро е и вицепрезидент на фондацията, която управлява градските музеи. Президентът и директорът на тази организация отказват да коментират решението на кмета. В края на годината културното министерство е отпуснало 8 млн. евро на фондацията, които да бъдат разпределени по музеите като компенсация за загубите от продажба на билети. Ситуацията е парадоксална, отбелязват от редакцията на изданието „Ytali“, автори на текста на подписката. Бюджетът на фондация „Градски музеи“ не е изпитал сериозни проблеми, докато служителите на градските музеи, огромна част от които не работят, са изправени пред несигурно бъдеще и поредното свиване на и без това малките им заплати, отбелязват журналистите. Музеите в града са изправени пред риск да бъдат управлявани като обикновен частен бизнес, допълват те.

Това е поредното кметско решение, от което венецианци изразяват негодувание. Удължаването на забраната сега се счита за още едно грубо погазване на интересите и исканията на жителите на историческия град. В интервю за местния вестник „Il Fatto Quotidiano“ Бруняро се обосновава така:

Правя това, което всеки добър глава на семейство би направил. Отварянето на музеите зависи от това дали хората могат да пътуват свободно. Нашите музеи зависят предимно от туристите. Има бизнес логика и култура на предприемачеството, за да заработи нещо. Трябва ли да се срамувам, че администрирам общинска собственост като бизнес предприятие, че я правя печеливша?“.

В отговор лидерът на опозицията в общинския съвет Моника Самбо заявява пред „Ytali“:

„Защо трябва да се счита, че удобствата на града са от значение само за туристите?“.

От финансова гледна точка е възможно Бруняро да позволи на музеите да отворят по-рано от април. Статутът на Дворецът на дожите е градски музей, но е стопанисван от общината като държавна концесия. Статистиката показва, че това е най-популярната атракция във Венеция и съответно носи най-много посещения и приходи. През 2019 г. Дворецът е посетен от 2 142 000 души, а това са 75% от посещенията във всички музеи във Венеция. В договор от 1924 г., в който държавата отдава музея на Венеция, се казва, че музеят трябва да остане отворен за посетителите.

„Ако общинският съвет противоречи на [условията] на тази конвенция или нарушава нейния дух, тоест не спазва условията на концесията за използване на един от най-прославените паметници на италианското изкуство и история, наследство на цялото човечество, конвенцията веднага ще бъде отменена“, се казва в текста на споразумението между двете страни.

Към момента Венеция се намира в най-ниската степен на предупреждение за опасност от Ковид-19 – „жълта зона“, в която работата на музеите е разрешена. Ако градът влезе в „оранжевата зона“, културните институции са задължени да преустановят дейността си, каквито и да са намеренията на градската управа.

Културата във Франция и Германия

Междувременно недоволството от мерките в културата расте и в други държави. Във Франция театрите, музеите и други културни институции ще останат затворени поне до края на януари, стана ясно от телевизионно обръщение на министър-председателя Жан Кастекс на 7 януари.

Културните институции в страната затвориха на 30 октомври и по първоначален план трябваше да посрещнат публика на 15 декември. Пет дни по-рано правителството промени тази дата на 7 януари 2021-а, тъй като броят на новозаразените продължаваше да расте. Решението се отнасяше само за кина, театри, музеи, опери… но не засегна търговските центрове, където хората се тълпяха за традиционното предпразнично пазаруване. Това доведе до протести на хора от културата, особено от киноразпространители, които няколко пъти трябваше да отменят маркетингови кампании за нови филмови заглавия. В голяма част от страната, включително и в столицата Париж, важи вечерен час от 20 ч.

Поне до края на януари няма да работят културните институции и в Германия, след като страната затегна още повече мерките, наложени от средата на декември. Кина, музеи, театри, кафенета, барове и ресторанти бяха затворени от 2 ноември и очакваха да отворят на 10 януари.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах