Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Брюксел вече не крие зверствата, извършвани в Африка

Конго иска реституция на артефактите си от Африканския музей в Белгия

Африканският музей се намира в дворцов парк, в Тервьорен, на 8 км от центъра на Брюксел. Снимка: Уикипедия - Брюксел вече не крие зверствата, извършвани в Африка

Африканският музей се намира в дворцов парк, в Тервьорен, на 8 км от центъра на Брюксел. Снимка: Уикипедия

Африканският музей в Белгия отново бе открит през декември – след петгодишен ремонт, предназначен да модернизира представянето на колекцията след дългогодишните обвинения в про-колониална пропаганда. Въпреки това, Демократична република Конго все още призовава за връщане на артефактите.

Международно признат като референтен институт за Централна Африка от 60-те години на миналия век, музеят има най-богатите колекции в света за тази част от африканския континент. С цел да се превърне в модерен музей, институцията, наричана преди ремонта Кралски музей за Централна Африка, бе затворена през 2013 г. Сега е преименувана на Африканския музей (Africa Museum) и е най-голямата институтия от този вид в света, посветен на Черния континент. Петте години на ремонта са били използвани за обновяване на сградите и преразглеждане на преставянето на историята на колониалната епоха.

Кралският музей за Централна Африка, пълен с препарирани диви животни и произведения на африканския бит и куртура, често бе критикуван заради игнорирането на бруталността при управлението на крал Леополд II. Неговите войници са събирали отрязаните ръце на онези, които се противопоставяли на робския труд по време, в което се смята, че са загинали милиони конгоанци.

Много от артефактите остават в експозицията на обновения музей, но има повече коментари от африкански специалисти на видеоекрани и изложби на конгоански художници. В една от тях е включено 120-членно родословно дърво, в опит централното място в музея да заемат африканците, а не европейците. Колониалната история днес е представена в една галерия, а не доминира в целия музей, както преди модернизацията.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Ние също така поемаме отговорността, че за повече от 60 години сме налагали и разпространявали като по-висш образа на западния начин на мислене в африканските култури“, каза Гуидо Гризелс, директор на музея, който се намира се в селището Тервьорен, на 8 км от центъра на Брюксел.

В голямата ротонда остава статуята на европейски мисионер с африканско момче, хванало се за дрехата му, с табелка, която гласи:

„Белгия въвежда цивилизацията в Конго“.

Но сега залата е доминирана от огромна дървена скулптура на глава на африканец, изваяна от художник, роден в Демократична Република Конго (ДРК).

Много белгийци не знаят нищо за суровото управление на своята страна в сегашната ДРК в края на XIX век, въпреки че колониалното минало на Белгия превръща малката европейска страна в една от най-успешните търговски икономики в света.

Идеята на обновяването (на стойност 66 милиона евро) на Африканския музей, разположен в дворцова, неокласическа сграда в озеленен парк близо до столицата Брюксел, е белгийците да бъдат запознати по-добре със собственото им колониално минало.

Снимка: Африканският музей в Белгия

Съвременното изкуство също играе важна роля в новата постоянна експозиция. Африканският музей се фокусира върху изграждането на устойчиви отношения между Африка и Европа, произтичащи от колониалната история, споделяна от Централна Африка и Белгия.

Конго изисква връщането на артефакти

Много повече от музей, институцията ще продължи да бъде международно признат център за изследвания и разпространение на знания за обществата и природната среда в Африка и особено в Централна Африка. Активисти обаче смятат, че задържането на откраднати от Африка артефакти е продължение на колониализма.

„Няма деколонизация без реституция“, казва Мирей-Чеузи Робер, която е родена в ДРК, днес живее в Белгия, автор на книга за расизма.

Снимка: Африканският музей в Белгия

Демократична република Конго обяви, че страната скоро ще поиска възстановяване на своите артефакти.

„Искането за реституция предстои“, заяви президентът Джоузеф Кабила в интервю за белгийския вестник „Le Soir“.

„Очакваме откриването на собствен музей през юни. Един месец по-рано, ще направим официално искане [за реституция]“, добави държавният глава.

Дебатът за това дали изкуството от колониалната епоха трябва да се върне там, откъдето е взето, се засили, след като френският президент Емануел Макрон обеща да върне някои африкански културни ценности в страни, 85-90 процента от чието изкуство се намира извън Африка. През 2018 г. Германия също публикува насоки относно възможностите за връщане на артефакти.

В Белгия, където живеят около 250 000 души от африкански произход (предимно конгоанци), дебатът се засили през последните седмици в навечерието на преоткриването на Африканския музей. Гризелс каза, че ръкаводството на музея е готово да обсъди връщането на някои артефакти.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах