БСП на Бузлуджа – социалисти, комунисти, червени капиталисти и туристи (снимки)

Поредният голям събор на левицата на Бузлужа премина по план, без изненади и, слава Богу, без злополуки (такива никога не са изключени, когато няколко хиляди възрастни хора стоят с часове на открито под юлското слънце). И без много от присъстващите да разберат къде* се намират и защо. Естествено, преобладаваха пенсионерите, но хората на средна възраст и дори съвсем младите също не бяха малко.

От сцената се лееха призиви за борба и съпротива – и определения като „Социализмът е любов и признателност към Русия“, а също и някои  съвсем разумни критики (но не и решения) към политиката на управляващите относно инвалидите, демографската криза, дребния бизнес…

Атмосферата беше като концерт на попзвезда с последен хит в началото на 70-те – носталгията е довела почитателите им, които са били  млади преди 45 години, но от съпричастност, любопитство или заради чистия въздух, ги придружават част от децата и внуците им. Хората реагираха с ентусиазъм на всичко, което чуеха от сцената – особено ако е изкрещяно.

Георги Христов позабавлява лявата публика с изпълнения на най-известните си хитове.

Не мога да кажа дали бяха 50 хиляди, както заяви Александър Симов, но ако това не е сериозно преувеличение, значи напразно го наричат „най-острото перо на Партията“.  Във всеки случай никой не може да отрече, че бяха много – социалисти, комунисти, червени капиталисти, русофили, евророми, оранжеви земеделци и туристи (като мен).

Откакто сме част от ЕС, традиционните събори на левицата започват с изпълнения на „Мила Родино“, „Одата на радостта“ и „Интернационала“. Включването на химна на Европа е добър знак на ръководството (отделен въпрос е дали е искрен), но изглежда остава неразбран от избирателите им.

Хубаво е, че тази година на Бузлужа не видях нито едно знаме с образа на Сталин. Не толкова хубаво е, че имаше няколко руски знамена (по-малко от минали години), но нито едно на Европа. И съвсем не е хубаво, че се вееха знамена с образа на Че Гевара и надпис на испански Hasta la Victoria siempre. Освен че изглежда добре, заради което образът му бе превърнат в търговска марка, Че е износител на революция и идеолог и участник в правителства с въоръжена борба. Надали това влиза в (официалната) идеология на БСП или ПЕС.

По пътеката към изоставения от БСП Дом-паметник на Партията, известен като Чинията, срещнах самотна социалистка и я попитах какво означава испанския надпис на знамето.

„Не знам – отвърна искрено жената, развяла гордо червеното знаме: – нещо на испански за победата.“

Млади социалистки изследват опасния дом-паметник на Партията.

Самият дом-паметник, прехвърлен преди пет години безвъзмездно на БСП, продължава да се руши. Ако социалистите имат нужда от него – ако наистина са много и единни, чудно защо досега не се погрижиха да го ремонтират.

Върху фасадата на Чинията доскоро се четеше червен надпис NEVER FORGET YOUR PAST (Никога не забравяй своето минало). Сега върху него са залепени предупреждения „Внимание! Влизането забранено! Падащи предмети! Опасност за живота!“.

Всъщност дори приближаването до (този паметник на) комунизма е опасно за живота.

* Съборът се провежда на поляната в местността Бузлуджа. Но домът-паметник на Партията не е на Бузлуджа, а на връх Хаджи Димитър, който до 1942-а се е наричал връх Бузлуджа.

Председателят на БСП Корнелия Нинова в прегръдка с журналиста Крум Василев.

На Бузлуджа имаше червен дрескод – повечето участници бяха с оригинални тениски, но имаше и такива с шапки на майонеза и фланелки на безалкохолна напитка.

102-годишен социалист, лежал в затвора с Никола Вапцаров, рецитира стихове на поета.

Георги Гергов

Корнелия Нинова (вдясно) и Илияна Йотова