Будители и Комици?!?

В ожесточена конкуренция с дузина себеподобни „Комиците“ се превръщат в лидер на телевизионната ни чалга. Тъй като тъгата заради погубения талант на Кръстю Лафазанов от времето, когато беше интересен актьор на Александър Морфов, и неразвития потенциал на Христо Гърбов да стане добър актьор, отдавна е излиняла, едва ли щях да се занимавам с този сурогат…

Името на подобни кичозни „артефакти“ е легион и то в различни телевизионни формати. Обаче снощи „Комиците“ патетично анонсираха Празника на народните будители, обявиха журналистите за главни такива и разгромиха с Ботевска пламенност „жълтите, с примес на тъмнокафяво“ недостойни представители на основната будителска професия. Като пренебрегнем факта на натуралистичното, макар и образно сравнение –  това е достойна позиция, още повече, че сред публиката като специални гости бяха редакторка на отдел „Оживление“ в някаква печатна медия и доцентка от Журналистическия факултет на СУ.

„Дотук – добре“, както казал, прелитайки край четвъртия етаж оня, който скочил от осмия.

Ако съдим не само по пошличките и безкрайно неостроумни скечове на „Комиците“, но и по реакциите на публиката в залата, която се радва спонтанно на образи на олигофрени, на тъпи травестии и на невинно плагиатствани стари вицове, си мисля, че будителите и техните следовници, обявявани ежегодно, в много неща никак не са успели. Защото не само в това предаване са налични вкус към вулгарното, заиграване и вживяване в един елементарен „хумор“, който има дълбоки традиции у нас и няма нищо общо със събуден рефлекс за един освобождаващ смях, отричащ пошлостта и кича в живота, но неизползвайки техните средства.

Трудна работа безспорно, за която се изисква чувствителност, бърз ум, интелигентност и талант, талант…

(Коментарът е публикуван във фейсбук профила на автора.)