Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Будзати и романът му, който е повече от живота

Ново издание на „Големият портрет” - 33 г. след появата му в Библиотека „Галактика“

Дино Будзати пред свой пейзаж на планината - неизменната любима на автора и в литературните му произведения, и в живописта му. - Будзати и романът му, който е повече от живота

Дино Будзати пред свой пейзаж на планината - неизменната любима на автора и в литературните му произведения, и в живописта му.

Каземат. За да знаеш тази дума, трябва или много да се вълнуваш от проблемите на фортификацията, или да си я открил случайно в книга – например в любовен роман, скрит под камуфлажа на научната фантастика. В „Големият портрет” от Дино Будзати – писател, живописец, журналист и сценограф, „каземат” се среща десет пъти – само със седем по-малко от „любов” и нейните производни. Книгата е с култов статут и в историята на италианската литература я сочат за първа в жанра научна фантастика на Апенините.

Будзати я публикува през 1960 г., действието в нея се развива през 1972-а, но поставените вътре казуси от морално и етическо естество са забодени за днешния ден като списък със задачи върху коркова дъска.

„Огромния изкуствен мозък, робота, свръхчовека, необятната крепост, дарена с разум, Ендриаде беше създал по образ и подобие на любимата жена. Нямаше лице, нямаше уста, нямаше крайници, но чрез някаква зловеща магия Лаура се беше върнала в този свят, изкристализирала в ужасяваща метаморфоза.”

Този пасаж е вълшебното яйце, скрито в романа-каземат на Будзати. Стигаш до него, след като си пребродил долини, гори и си остъргал погледа си по билото на планините. Първата половина на тази малка голяма книга от 144 страници е описание – на природна величавост и пътуване към неизвестното; на колебанията и страховете; на невъзможността да се решиш на бягство и връщане назад.

Същите елементи на протяжност, меланхолия и неща, които усещаш, без да назоваваш, страница след страница водят и през „Тататарската пустиня” – безапелационният шедьовър на Будзати, написан през 1939 г. Там накрая чака смъртта. „Големият портрет” стига същата финална точка, но преди това минава през любовта и фазата ѝ „повече от живота” (под каквото заглавие се разпространява романът на английски език).

За първи път този маскиран като фантастика любовен роман излиза у нас през 1985 г. в превод на Хубан Стойнов в поредицата Библиотека „Галактика” на издателство „Георги Бакалов”. От няколко седмици в книжарниците е второто му издание, реализирано от „Лист”. Използван е същият превод с нова редакция.
Мнозина на възраст 40+ помнят първото издание и с корицата на Текла Алексиева, нарисувала жената от „военна зона 36”. Художникът Кирил Златков, който прави корицата за второто издание, е избягал от този образ. В неговото визуално обобщение водеща е планината – неизменната любима на Дино Будзати и в литературните му произведения, и в живописта му.

„Големият портрет” е второто заглавие от Дино Будзати в каталога на „Лист” след „Татарската пустиня”. От издателството разкриват, че до края на годината от печат ще излезе и неиздаваният досега у нас шедьовър „Една любов” – последният роман на писателя. Привилегията да го преведе е на Нева Мичева, накарала читателите да обикнат този автор с работата си върху неговите „Коломбър”, „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия”, „Шейсет разказа”.

А какво все пак е „каземат“? Вътрешно укрепено помещение в крепост. Склад за барут. Изглежда невидимо, затова е най-сигурното място в крепостта. Нещо като сърцето на Будзати.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах