Една от най-важните сгради за българската история – Солаковият хан в Букурещ, ще бъде спасена от кметството на града, съобщи във Фейсбук журналистката Юлия Баховски, собственик на медия портал за българите в Румъния. Букурещката община е гласувала за отпускането на около 1 млн. евро (4,5 млн. леи) за обезщетение на наследниците, с което фактически я придобива. Ханът ще бъде превърнат в културен център.
Така нареченият „Солаков хан“ е бил собственост на фамилията Солакоглу от Свищов, заселили се във Влахия. Във времената преди Освобождението е бил дом за български възрожденци и революционери. B нeя Любeн Kapaвeлoв e пeчaтaл вecтницитe „Cвoбoдa“ и „Heзaвиcимocт“, a в изocтaвeнaта мeлницa в двopa са нощували Xpиcтo Бoтeв и Bacил Лeвcĸи пpeз зимaта на 1868 г. Когато двамата братя Солакоглу строят сградата през 1859 г., тя е била в самия край на града, но днес е в идеалния център на румънската столица. В близост до нея е букурещкият булевард „Христо Ботев“.
Сградата е в плачевно състояние. Градската община многократно е апелирала собствениците да я реставрират или поне обезопасят, дори са били глобявани, обясни пред „Площад Славейков“ Юлия Баховски. Наследниците са българи, потомци на фамилията Солакоглу – един от тях живее в Австрия, друг в Германия, още двама са в румънската столица. Наследниците опитват безуспешно да продадат сградата. Провали се и акцията, проведена в България преди няколко години, за събиране на сума за изкупуване на хана.
След като собствениците нямат средства да го обезопасят, общината го придобива, като им изплаща обезщетение от 4,5 млн. леи. Основната заслуга за това има общинският съветник Едмон Никулушка, председател на неправителствената организация ARCEN. Общинските съветници гласуват единодушно сумата за обезщетението. В профила си във Фейсбук Никулушка съобщава, че общината започва спешно укрепване на сградата, за да не рухне окончателно.
Днешният булевард „Каля Мошилор“, където се намират руините на стария хан, е една от най-старите и оживени артерии в Букурещ с над 400-годишна история. Някога това е бил пътят, който свързвал търговския център при Княжеския дворец с големия пазар извън града. По този път се движели търговците, които често отсядали в Солаковия хан.
В сградата откъм улицата живеела многобройната фамилия Солакоглу, а двете крила отстрани били предназначени за гостите. В хана имало около 100 стаи. На партера били разположени магазини на търговци от различни националности. Във вътрешния двор се влизало през две високи порти. През тях свободно можели да преминат пълните догоре със стока покрити каруци. Дълбоките и хладни мазета на хана били използвани за склад.
Най-вдясно на партерния етаж, откъм улицата, където все още са запазени орнаментите над шестте прозореца, се е намирала редакцията, в която председателят на БРЦК Любен Каравелов е издавал вестниците „Свобода“ и „Независимост“, списание „Знание“ и много книги. Печатницата също е била в Солаковия хан. Тук Ботев през 1875 г. редактира и печата своя вестник „Знаме“. В Солаковия хан Левски съгласува с Каравелов своите действия по подготовката на българите за въстание. След предателството на Димитър Общи Апостола взема архива от Ловеч и тръгва за Солаковия хан за разговори с Каравелов, но е заловен от заптиетата в Къкринското ханче.
Зад хана, в по-нови сгради, се е помещавала първата макаронена фабрика в Букурещ. Някъде там е била и изоставената мелница, за която Ботев пише в прословутото си писмо до Киро Тулешков от края на 1868 г., в което казва за Левски:
„Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!“.
Тази постройка обаче не е запазена.
Солаковият хан става собственост на румънската държава през 1948 г., когато се извършва национализацията. В годините на социализма тук са настанявани социално слаби хора, предимно от ромски произход. Не са полагани особени грижи за сградата, макар че тя е обявена за паметник на културата на Румъния от местно значение. След събитията през 1989 г., когато Чаушеску пада от власт, потомците на братята Солакоглу започват съдебна битка да си върнат наследствения имот. След 14 години успяват. За съжаление сградата, която получават, е руина. Последно била обитавана от над 1000 души без регистрация. След като хората били изведени, станало ясно, че пораженията са тежки – изкъртени подове, извадени греди, почти рухнал покрив.
Решението на общинския съвет на Букурещ дава надежда, че тази свещена частица от българската история ще бъде запазена.
Още от Солаковия хан:
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение