Буря в парламента след предложението за орден „Стара планина“ за Георги Йорданов

Предложението на служебното правителство соцминистърът на културата Георги Йорданов да получи най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“, бе посрещнато с бурна реакция в парламента. Генерал Атанас Атанасов от ПП-ДБ прочете от трибуната напомняне, че комунистическият режим е обявен за престъпен, което влиза в противоречие с намерението да бъде награден един от неговите министри. Възмущението на Атанасов се дължи на факта, че Георги Йорданов е последният жив от Политбюро на БКП на Тодор Живков (кандидат-член е от 1979 до декември 1989 г.), заместник-министър председател и бивш министър на културата в последното соцправителство.

Предложението, гласувано от служебното правителство, е постъпило в Министерството на културата от инициативен комитет, в който са имена като акад. Пламен Карталов, акад. Людмил Стайков, проф. Андрей Пантев, проф. Греди Асса, чл.-кор. Иван Гранитски, Христо Мутафчиев, Ценко Минкин, Иван Токаджиев, постоянния представител на България в ООН Димитър Николов, Асен Шопов, Матей Шопкин, Аксиния Джурова и много други.

Служебният министър на културата Найден Тодоров коментира специално за „Площад Славейков“ решението на кабинета:

„Културата и политиката се различават по това, че втората разделя хората според техните политически пристрастия, а ролята на културата е да обединява, без да взема предвид техните убеждения, религия, раса. Като човек на изкуството, изповядващ тези убеждения, това е една от причините самият аз да не желая да членувам в партия. Аз вярвам, че никога няма да успеем да продължим напред, ако не се помирим с миналото си и не погледнем на него обективно. В момента, в който разберем, че миналото не е черно-бяло, ще можем да твърдим, че сме се измъкнали от хватката му. В качеството си на музикант не мога да отрека композитори като Фипил Кутев, Любомир Пипков или Александър Райчев, които са били на ръководни постове по време на комунизма. Готови ли сме да се отречем от Панчо Владигеров? Или от Веселин Стоянов?

Това, което прави хората личности, не е епохата, в която са живели, а това, което са постигнали. За това, какво е постигнал Георги Йорданов, може да попитаме хората, които се занимават с култура. Може би някои политици, които са далеч от културата, ще се изненадат от категоричната оценка на сектора.

Бих искал да завърша с това, с което трябваше да започна – всеки професионален политик би трябвало да е наясно, че един министър няма правото да отправя предложения. Те се правят от инициативни комитети и се разглеждат от комисии. Несъобразяването от страна на министъра с решението на комисията означава, че той не се съобразява със закона“.

В анкета, проведена от „Площад Славейков“ преди около 8 години, Георги Йорданов беше посочен като един от най-успешните български министри на културата за всички времена. Писателят Димитър Шумналиев тогава каза за него:

„Най-добрият министър на културата от по-ново време е Георги Йорданов. Този мъж от Сливенската партийна върхушка оглави Комитета за култура по вишегласието на Тодор Живков и неговата дъщеря Людмила Живкова. Работи и със сина на Първия Владко Живков. Сътвориха се асамблеи, паметници за 1300 години България, световни срещи на писатели, запяха „Камбаните“, запазени и до днес, слава Богу. Извисиха се имена на художници, скулптурни комплекси в Шумен и други градове, чинията на Бузлуджа, НДК, конструкцията на Валентин Старчев „1300 години България”, какво ли не. Появиха се първите дисиденти, каквото и да означава това. Людмила Живкова се възнесе в космически орбити. Светлин Русев, Нешка Робева, Любомир Левчев водеха световни творци в Петрич, за да се срещнат с Ванга. Замириса на откъртени от Берлинската стена панели.„

Други културни дейци обаче припомнят, че благосклонното отношение към творците и културата като цяло в социалистическите времена, е заради осъзнаването на пропагандната й роля.