Днес, в „Денят започва с Георги Любенов“ (какво начало само!), Вежди Рашидов се беше вживял в ролята на културен самарянин и благ старец до степен, че сам си повярва в ефир. Всичко беше захарно-популистко, та чак байгън – натрапчиво се повтаряше мотивът „аз не съм направил никому зло“, достоен за сантименталистките романи от XVIII век.
Вярно, впрочем, никому конкретно, само на българската култура като цяло. Е, веднъж Вежди наби полицай на пост, но това е дреболия. Друг път заплаши журналиста Георги Ангелов да внимава от коя ръка хляб яде. Но затова е писано много – и аз съм писал, та няма да се повтарям.
В случая искам да обърна внимание върху друго. Той обяви, че свободата на словото всъщност е безгранична и само бездарни журналисти твърдят обратното (бездарните в случая са световната организация „Репортери без граница“, в чиято класация България се срина в последните години до 111-о място в света – между 180 държави; впрочем, за бездарието и продажността на „Репортери без граница“ писа наскоро и вестник „Труд“, това се превръща в нова опорна точка). В случая обаче Рашидов имаше и локални неща наум – това, че, представете си, има хора, които си позволяват да го критикуват! Следователно, след като никой не ги спира, не е ли свободата на словото в България безгранична? Веднага след тази благородна констатация той излъчи още няколко послания и ако „Репортери без граница“ случайно ги бяха чули, сриването на българското свободно слово в класациите щеше стремглаво да продължи.
Първо, той причисли тези публични гласове и журналисти към бездарните и кресливите, намекна, че са платени и добави сочното бай-ганьовско това „тяхното не е свобода, а слободия“. Малко след това водещият го попита за Червената къща и там поборникът на свободата на словото истински изригна и обясни, че Къщата за култура и дебат трябва да се премести веднага от наследството на Андрей Николов и да си наеме друго място, където да организира „антиправителствени дебати“. Т.е. той за пореден път заплаши екипа на Къщата за култура и дебат със санкции, за какво? – заради свободата на словото, който този екип практикува от години.
После стана дума за това, че учените от БАН не са избрали Вежди Рашидов за академик. Тук зад благородната поза „аз на никого не се сърдя“ и „това е тяхно право, те си гласуват“, последваха нови квалификации – в БАН имало само старци, там трябвало да се влее „свежа кръв“, а освен това „в БАН става една голяма бела“, Българската академия на науките, старците т.е., не можели да си управляват имотите, които били в катастрофално състояние, трябвало нещо да се направи. Това дори не беше „думам ти дъще, сещай се снахо“, зад маската на благия самарянин то си беше почти директна заплаха от депутат, който е в законодателната власт.
Толкова за свободата на словото и толерантността на управляващите към него. Те са много търпими и свободолюбиви, само дето от време навреме от позицията на властници отправят публични закани в ефир.
Текстът е публикуван в профила на автора във Фейсбук.
Целият разговор на Вежди Рашидов по БНТ1
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение