Чалгария, вече без преструвки

Чалгата е плъзнала и навън заедно с българите

За партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ са гласували 50 846 души в чужбина, или	30.49 % от вота извън България при обработени 98.92% протоколи. Снимка: Боби Тошев/БГНЕС - Чалгария, вече без преструвки

За партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ са гласували 50 846 души в чужбина, или 30.49 % от вота извън България при обработени 98.92% протоколи. Снимка: Боби Тошев/БГНЕС

Наблюдавали ли сте как мухъл плъзва върху хляб? Започва от мъничко петънце, което расте тихо и след известно време е покрило не само един комат, но и всеки друг в съседство. Спорите на мухъла летят невидими, готови да завземат всяка податлива повърхност.

Тази аналогия рисува най-добре това, което се случва с България и българския народ през последните трийсетина години. Чалгата започна тихо, като незначителна свободна изява на едно разкрепостяващо се общество, музика за утеха на отрудените, които не са тръгнали да се катерят по пирамидата на Маслоу. Беше маргинална култура, затворена в определени граници, привидно временна мода. Оказа се мухъл. Завладя постепенно и упорито цялото общество. Изборните резултати от 4 април 2021 г. показаха, че не се е ограничила в границите на държавата, а е плъзнала и навън заедно с българите.

И не става дума само за Слави Трифонов, когото всички възприемат като еманация на чалгата. Става дума за начин на мислене, за рамки, в които различни хора и организации се вписват удачно.

Чалгата не е музика, не е маане, не е просто кич. Това е повърхностно мислене, стигащо до опаковката, без отношение към съдържанието. Чалгата е това, което създава емоция, без да стимулира мислене. Чалгата е лъскав златист станиол върху отдавна развален бонбон. Окото е примамено, останалите сетива си почиват, когато става дума за чалга.

Политиката също бе покрита с чалга мухъла, който усърдно си отглеждаме през последните години. Това стана видимо, когато политиките спряха да имат значение за политиката. Преди десетина години все още имаше рационални спорове – като този за плоския и прогресивния данък например, като темите за енергетиката и икономическия растеж извън дотациите от Европа. Това беше естествена разделителна линия между политическите „жанрове”. Днес нищо от естествените политически спорове не играе роля в битката за законодателната власт. Чалгата, това състезание между лъскаво и по-лъскаво, е основното мерило за успех.

Това явление не е от идването на демокрацията. То е част от народопсихологията ни не от вчера. Кичът, това евфемистично название на чалга изявите, беше изучаван като отделна категория дори в университетите, за да има яснота къде свършва културата и къде започват ерзаците. Днес е обидно да обвиниш някого в безвкусица, защото „не е демократично“. Но тази обсебеност от толерирането на масовия вкус в името на някаква имагинерна свобода на изразяването помага на мухъла от аналогията в началото да покрива все повече и повече всичко, до което се допре.

Дори самият Слави Трифонов някога е бил част от истинската култура. Добър виолист, който дори е карал специализация за оркестрант в „Ла Скала“. Странно е, че не говори за това – вероятно защото рискува да изгуби голяма част от публиката си, която ще го заподозре в елитарност или лицемерие. Ако животът беше драматургична творба, отровата на чалгата, която „Шоуто на Слави“ разнесе из България, щеше да е някакво грандиозно, епично възмездие за провалената кариера на талантливия класически музикант. Нещо като отмъщението на суперзлодеите от комиксовите вселени. Но всъщност Слави просто е открил своята ниша, запълва я професионално и успешно. Ясно е, че няма как повече от 20 години да си основен телевизионен фактор без наличие на строга дисциплина.

Не бива обаче да асоциираме чалгата само с личностите, които я олицетворяват. Чалгата в социалното общуване, в отношението към хората и нещата, не е наложена насила. Тя просто попада на подходяща почва, която улеснява размножаването ѝ. Сянката ѝ прозира на неочаквани места, заразата плъзва оттам, където най-малко можеш да заподозреш.

Чалга е, когато медиите гонят рейтинг, вместо качество. Чалга е, когато хората на културата предпочитат сигурността пред изкуството. Чалга е, когато вместо в експерти се вслушваме в харизматици. Чалга е, когато науката е изместена от полузнанието и откровеното незнание. Чалга е, когато учителите преподават на децата собствените си заблуди вместо истината.

Живеем сред този мухъл и вече трудно си спомняме какво е без него. Чистенето му е болезнено и често дори по-неприятно от вдишването на спорите. Дано не е твърде късно за това.

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах