Софийска филхармония МЕГАБОРД

Чалгата като бухалка

Народната мъдрост „Който пее, зло не мисли“ не важи за Слави Трифонов

„Алфа-мъжкарят“ Слави Трифонов нападна жена с извратено подобие на песен. Снимка: Боби Тошев/БГНЕС
 - Чалгата като бухалка

„Алфа-мъжкарят“ Слави Трифонов нападна жена с извратено подобие на песен. Снимка: Боби Тошев/БГНЕС

Чухте ли песента на Трифонов за Лена Бориславова? Оказа се, че напук на народната мъдрост, който пее, може да мисли и зло. В този контекст, в тази среда, вече неприкрита от никакъв фалшив блясък, сме живели през последните двайсетина години. Тихо отровата на порочното мислене, пълно със сексизъм, хомофобия, посредственост и безпардонност, е прониквала в общественото тяло. Бавно се е трупала, без никакъв антидот. И стана възможно публично да се появи подобен пасквил, да трупа гледания и дори харесвания, да задава тон за песен на голяма част от маргиналите в обществото.

Защото, надявам се, няма нормален човек, който да не се е почувствал зле, след като е видял униженията по адрес на една жена, тиражирани от една от най-известните „групировки“ в държавата. (Използвам този термин, защото за мен това е дело на организирана престъпна група.)

Вече е толкова крайно, неприкрито и злобно, че вероятно е отвратило дори хора, които се страхуват от Истанбулската конвенция, и смятат, че жената е подарена им от Бог боксова круша. У нас беше прието насилието да е тайно. Трифонов и компания го направиха видимо и нарушиха омертата на патриархата. Набеденият за „алфа мъжкар“, лидерът на бивша първа политическа сила си позволи да заяви публично онова, което досега беше обговаряно под сурдинка, с воал от лицемерно приличие. И жените разбраха – не са в безопасност.

Парадоксът е, че подобно гнусно откровение под формата на песен не може и не се е случвало на такова ниво никъде по света. Дори в „пазещата традициите“ Русия. Неуважението към жената, презрението към другия пол не е толерирано дори в арабските страни, където жените също като у нас са втора ръка хора в обществото. За подобна проява в цивилизования свят ще се случи публичен линч, ще реагират общественици, медии, дори прокуратурата. Ще има реакции, които ще доведат безапелационно до отстраняване на авторите на този пасквил от публичното пространство. Никой нямаше никога повече да се доближи до токсичния Слави, ако живеехме в нормална държава. Той показа защо „кенсъл културата“ има смисъл.

Защото това е форма на нацизъм „по пантофи“, обида срещу конкретен човек, но и срещу всички жени. Махленско сочене с пръст, намеци за сексуална разкрепостеност, която извратеният морал на Трифонов разглежда като нещо срамно, по-срамно от отровните му думи… На толкова нива тази „песен“, този „клип“ нарушават етиката и естетиката на обществото, че човек започва да се чуди как то не се е разпаднало.

Всъщност, вероятно вече го няма. Щом е възможно вече втори ден този позор да стои в социалните мрежи и Ютюб, щом не е започнала прокурорска проверка часове след появата му, вероятно няма общество. Това е била последната капка.

Дълго не запушвахме пробойните. Останаха ненаказани голите снимки на кандидаткметската годеница, изтеклите лични чатове и снимки на жени с медийна известност… Същата тази социална общност, която сега възмутено говори за гаврата, която Трифонов си позволи, неведнъж унижаваше жени – някак невинно, зад маската на политически противоречия. Колко хора, днес бесни заради „Песен за Лена“, се подиграваха на Искра Фидосова заради теглото ѝ, докато си мислеха, че клеймят корупцията? Колко хора весело разискваха външния вид на Цецка Цачева? Колко медии подхванаха „жената до Бареков”? Колко забавление предизвикваше „празната спалня“ на Татяна Дончева? Колко упоително съпартийците на самата Лена Бориславова споделяха песента на Ицо Хазарта, в която се правеха намеци за Десислава Атанасова? Дори не споменавам актрисите, певиците, половинките на футболистите…

Всеки път, когато стане дума за жена като публична фигура, първо се обсъждат сексуалните и семейните й връзки, външния ѝ вид и „морала“. Дори да е извършила престъпление, то ще ѝ бъде простено по-лесно от излишните килограми или излишните любовници. Това е мярката за хората „второ качество“ – за женския пол.

В гнусното творение на Трифонов няма нито дума за политическите успехи или провали на Лена Бориславова. Това, както и останалите атаки срещу жените в политиката, не е принципна позиция, а насилие над жена. Сигурно дори по-страшно от онова, което се случва зад затворените врати на домовете, в които мъже пребиват съпругите и приятелките си. Защото е пред всички и унижението е публично.

Трифонов по някакъв начин трябва да разбере лично какво е изпитала Лена Бориславова, при това също толкова категорично и болезнено. Обществото ни е изобретателно, може да измисли начин. Но трябва да е убедено, че наказанието в този случай трябва да бъде безпощадно – за поука на всички, които биха поискали да постъпят като него. Защото днес Лена се казват всички жени в България.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах