Борис Христов, Федерико Фелини, Йордан Радичков, Радой Ралин, баща и син Славейкови, богове, дипломати, един цар… Георги Чапкънов никога не е моделирал случайни хора. Всички лица, запечатани от ръцете му първо от восък, после от глина, а накрая от бронз, са и портрет на времето – изгубеното време на колосите.
Преди дни стана ясно, че общинският съвет в Бургас най-сетне е взел решение да отпусне средства за паметник на Георги Калоянчев. Ще го вае Чапа и така в лигата на бронзовите титани ще влезе още един.
Според проекта, статуята на Калата ще е в Морската градина и ще стои точно срещу паметника на друг актьор – незабравимия Апостол Карамитев. Чапа е решил да представи Калоянчев в лек поклон към публиката. Изражението му е много сериозно, но в лявата си ръка държи ухилена маска.
Освен върху Калата, скулпторът ще остави отпечатъка на ръцете си и върху образа на покойния „щурец“ Петър Гюзелев. Поръчката идва от кмета на Каварна Цонко Цонев.
„Правя Гюзелев в лека стъпка, а в едната ръка все едно държи микрофон или благославя“, обясни Чапа пред журналисти.
Ваятелят никога не се е плашил от работа и наред с тези проекти кандидатства и в конкурса за паметник на Алеко Константинов и Бай Ганьо на столичния бул. „Витоша“.
В момента освен типично ежедневие, работата е и спасение за Чапа. Преди няколко месеца той загуби жена си Снежана и единствено концентрацията в ателието му помага да остане стабилен. Фотографката Снежана бе негова съпруга и муза близо 40 години. Тя запечата на лента срещата на Чапкънов с великия Фелини и работата по извайването на портрета му. Както е известно, българинът е единственият скулптор, пред когото позира великанът в киното, създал „Сладък живот“, „Амаркорд“ и „Осем и половина“.
Снежана е до Чапкънов и когато представители на клира надигнаха глас срещу статуята на София на бул. „Мария Луиза“. Първоначалната идея беше скулптурата да е на Света София, но заради недоволството на духовенството беше прието да бъде просто символ на града. В тези нагнетени дни за скулптора Снежа беше слънцето, което се показва зад мрачния облак.
Снежана е и вдъхновението за двуметровите пеперуди, които Георги Чапкънов създаде от метални отпадъци в Сеул. Те пърхат в столицата на Южна Корея и разпращат послания за любов. Такива хвъркати, излетели от въображението на Чапа, има и в Холандия, и в Япония. За късмет ги има и в София – в парка „Оборище“.
Музата на Чапкънов е свидетел и на работата по мащабната му творба „Човек минава през стена“, издигната в центъра на Берлин. От бронз е, висока е 4 метра и тежи 1 тон. Скулпторът я замисля още по времето на Студената война.
„Идеята за тази творба се роди в края на 70-те години. Стената е въображаема, а преминаването на човека символизира силата на неговия дух“, обяснява Чапа.
След обединението на двете Германии скулпторът решава, че именно Берлин е мястото, където трябва да се извисява статуята. Стената, която разделяше Изтока и Запада вече я няма, но творбата на българския художник ще остане като символ на жаждата за свобода.
В последните години Чапа намира много от темите си и в Библията. Заровил се е в притчите на Новия завет и има желание да го илюстрира. Доста рисунки са готови, Чапа показа някои от тях в изложбите, с които отбеляза 70-годишнината си в Пловдив и София. Неотдавна закачи творбите и в галерията в Бургас.
„Все не мога да ги завърша. За да спори тази работа, човек трябва да е смирен. Трябва велико спокойствие да ме споходи, да мога да тръгна на чисто, да не се занимавам с други неща”, обяснява скулпторът.
Според него всяка случка, описана в Библията, касае днешния ден.
„Нещата се повтарят по удивителен начин – както настаняването на търговците в храма, така трябва да се намери кой да ги изгони. Изкушенията, на които се подлага човек, вярата и невярата – всичко това е залепено за днешния ден и го изживяваме непрекъснато. Хубаво е човек да се присеща за тези неща, защото в тичането, във всекидневието забравя, че е смъртен”, разсъждава Чапкънов.
С днешна дата големият скулптор остава далеч от суетата. Рядко ще се хвали с наградите си, а те не са никак малко. Трудно е да се изброят всички отличия на човека, изваял театралния приз „Аскеер“. Няма как обаче да пропуснем наградата на журито на музея „Хаконе” в Япония. През 1990 г. художникът участва в състезанието със скулптура на стъпало, върху което е кацнало щурче. Работата е вдъхновена от Палеца на Сезар. Затова носи името „Екологическо присъствие в чест на Сезар“.
Другото отличие е наградата за съвършенство на името на Хенри Мур. Българинът го заслужава с абстрактната си композиция „Хикс плюс“. А за скулптурната му композиция „Отвличането на Европа“ през 2002 г. получи златен медал от Националния салон за изящни изкуства в Париж. С тази работа Чапа отбеляза влизането на България в Евросъюза. След наградата в Париж, творбата беше отлята и в София и украси градинката на ъгъла на улиците „Солунска“ и „Ангел Кънчев“. Но крадци опитаха да я задигнат. От тогава мястото на скулптурата зее празно. Празно е и мястото на статуята на Аполон Медикус в архитектурния ансамбъл при Централната баня. Наглеци посегнаха и на него…
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение