Чапкънов: Да ме плюят, не ме вълнува

Никаква тревога не предизвикват у Георги Чапкънов съмненията, че конкурсът за паметник на Алеко и Бай Ганьо на столичния бул. „Витоша“ е направен, за да го спечели той.

В състезанието на Столична община срещу проекта на Чапа излезе скулпторът Неделчо Костадинов. След обявяването на победителя, Костадинов разкри подозренията си пред „Площад Славейков“, че конкурсът е бил предопределен: „Георги Чапкънов, който ме е готвил за кандидат-студентските изпити в Художествената академия, заслужава да прави паметници, но това вече е малко прекалено! Щом Общината иска той да прави този паметник, нека да го обявят, а не да правят конкурси с предрешен резултат“.

„Така излиза – щом го спечелих, значи е направен за мен, – отговаря в интервю за „Монитор“ Чапкънов. Не съм се съмнявал в своя успех, затова каквото чувам като лоша оценка за проекта, не ме вълнува особено. До този момент не е имало нещо, което да съм направил и което да не е било оспорвано и охулвано в началото. Ако обръщах внимание на всичко, досега да съм се гръмнал! Дали не трябвало да бъде по-малко, по-голямо, по на високо, по на ниско. Тези работи не са по мисловните сили на всеки, за да дава оценка. Просто си гледам работата, вече съм достатъчно стар, за да се излагам по какъвто и да е начин. Затова каквото и да направя, смятам, че е достойно. А и съм се убедил в това. Каквото и да се говори, в един момент хората свикват с творбата и идва моментът, в който сякаш винаги е била там“.

Проектът на Георги Чапкънов за паметник на Бай Ганьо и Алеко на бул. „Витоша“

Чапа не е съгласен и с възраженията на Неделчо Костадинов, че като променя местоположението на композицията, ще попречи на влизането на линейка или пожарна кола на булеварда. „Няма такова нещо!, – казва Чапа. – Композицията е малка, покрай нея се минава и от двете страни. На всичкото отгоре тя е мобилна! Ако наистина има подобна опасност, ще я преместим където трябва. Не разбирам какво пречат две фигури в естествена големина, седнали на една маса и четири стола. Та цялата улица е наситена с маси и столове!“

Спечелилият вариант на Чапкънов претърпя корекции. Първоначално Бай Ганьо трябваше да подава круша на Алеко, сега обаче крушите стават две и то в чиния на масата пред двамата. „Кой както иска да си тълкува. Който е чел „Бай Ганьо”, ще се сети за какво става дума, – твърди скулпторът. – Искам да покажа, че Бай Ганьо съществува във всеки един от нас в някаква форма, в някаква пропорция. Не бива да го смятаме за маловажна фигура и лице, а е тъкмо обратното. Той е безсмъртен и не е чак толкова отрицателен образ. Има своите положителни качества, само че във времето и обществото, в което се осъществява, е принуден да върши доста просташки действия. И някак си те малко по малко са станали нарицателни за българина. У него има жизненост, която го прави неизтребим, и е твърде постоянен в постигането на целите си. Има самочувствие, което е фалшиво, но все пак се бие в гърдите и казва „Булгар, булгар”.

Георги Чапкънов казва, че духът на българина е отслабнал: „Хората ги интересува преди всичко битието, духът – не. Това е белята. Ако човек живее малко по-добре, той ще започне да се интересува и от друго. Но, за нещастие, трудно живеем в този свят и в тази наша държава, която като страна е прекрасна, но като държава – отвратителна.“