Чарли Чаплин е прочут актьор, композитор, сценарист, режисьор… на 23 години целият свят вече го познава, снимал е 80 филма. Той е един от първите, осъзнал още като съвсем млад потенциала на киното. Но какъв баща е бил този велик артист?
На този въпрос пред Би Би Си отговаря Юджийн Чаплин, петото дете на Чарли и съпругата му Уна. Той е роден в Швейцария, а родният му дом днес е музей. Юджийн помни времето в началото на 50-те години, когато в САЩ либералите са подложени на гонения. Задават се въпроси за личния живот на Чарли Чаплин, докато е в Европа, артистът получава телеграма, че визата му е анулирана. Когато се върне в САЩ, трябва да се изправи пред Комисията по морала. Обвинен е и в подкрепа на комунистите.
„За баща ми това беше тежък удар – разказва Юджийн Чаплин. – Той каза, че щом се отнасят така към него, той няма да се върне в САЩ“.
Семейството се заселва в Швейцария. Тогава, през 1952-а, Чарли Чаплин вече е на 62. В Швейцария той не снима толкова много филми, както в по-ранните си години. Започва спокойният период на живота му; животът, който Чаплин, по думите на Юджийн, винаги е искал. Синът на актьора споделя, че семейството му е живеело много изолирано. Според него, баща му и майка му са били истински влюбени един в друг.
У дома Чарли Чаплин бил винаги весел, но и строг. Например, той се отнасял много сериозно към образованието на своите деца и домашното им възпитание. По време на вечерята те нямали право да стават от масата без разрешение. Дори и ако искат да отидат до тоалетната, не можели да прекъснат разговора на възрастните, а трябвало да изчакат реда си и тогава да попитат родителите си за позволение.
„Татко често ми казваше: можеш да правиш каквото искаш, но каквото и да правиш – прави го добре“, спомня си Юджийн.
Двайсет години по-късно, през 1972-а, Чарли Чаплин е поканен за връчване на почетен „Оскар“ за „безценен принос в превръщането на киното в изкуство“. Комикът изпитва смесени чувства – той е удивен, но и обезпокоен. Съпругата му Уна обаче смята, че това е много мило и е отличен шанс Чарли и Америка да си простят един на друг. И се оказва права.
В САЩ приемат артиста много добре – по-добре, отколкото е очаквал. Посрещането го развълнувало дълбоко. Особено на „Оскарите“, където получава 20-минутни овации на крака от публиката. Това не само оправя настроението му, но и сваля завинаги напрежението, с което е живял от 20 години.
„В Америка обаче аз осъзнах – признава Юджийн, – че макар и нищо да не се е изменило, той вече не е напълно мой. Емоционално си оставаше мой баща, но беше твърде голяма публична фигура, за да е само мой – принадлежеше на всички. В началото това ме разгневяваше, но сега го приемам.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение