Чарлс Буковски: Слава плюс безсмъртие е игра за другите

„Ставам опасен, когато се отпусна с пишещата машина“, казва Чарлс Буковски, автор на повече от 40 книги с разкази, стихове и романи, посветени на покварата на градския живот в Америка. Освен писател, той е и запален читател. Книга, наречена „Чарлс Буковски: За писането“, представя непубликувани досега негови писма. Британският „Дейли Телеграф“ открива нови детайли от образа на Буковски.

Живописен е що се отнася до собственото му пиене

В продължение на 7 или 8 години пишех много, много малко. Бях пияница. Свърших в доброволческото отделение в болницата с дупки в корема, от които бликаше кръв като от водопад… Повръщах си стомаха през устата и задника.

„Да“ на Дейвид Лорънс, „не“ на Фокнър

Д. Х. Лорънс беше стабилен през цялото време, но Хенри Милър беше по-модерен, по-малко арт, докато не се захвана с онова Стар Трек бръщолевене…, а Уилям Фокнър публиката го пое на една голяма глътка – много от Фокнър е чисто ла**о, но умно ла**о, умело преоблечено.

Писането на поезия е за младите

Повечето поети са млади, просто защото още не са натиснати от живота. Покажете ми стар поет и аз ще ви кажа, че или е луд, или гений. Когато започнеш да лъжеш себе си в стихотворение, просто за да го напишеш, се проваляш. Ето защо никога не преработвам поезията си.

А да си писател е да блъскаш яко

Не ме разбирайте погрешно. Когато кажа, че на практика писането е яко блъскане, нямам предвид, че е лош живот, ако можеш да се разминеш с него. Но е чудо на чудесата да се прехранваш с пишещата машина.

И някои писатели просто не са добри

Когато работех в списание, научих, че има много, много писатели, които пишат, а въобще не могат; но продължават да драскат всичките си клишета, приспивателни текстчета, сюжети от 1890-а, стихотворения за Пролетта, стихотворения за Любовта, стихотворения, която намират за модерни, защото са на жаргон или в стакато, или пък защото са само с малки букви.

Да не споменаваме критиците

Критици – помирисват живота и не могат да го издържат.

… или собствените му герои

Барбет Шрьоден [режисьор на биографичния филм за Буковски „Пияница“] искаше сюжет и разгръщане на героя. По дяволите, моите герои рядко се развиват, прекалено са прецакани. Те даже не могат да пишат на машината.

Но je ne regrette rien

Не съм някой, който ще гледа назад към купищата боклук като към пълна загуба – има музика във всичко, дори в поражението.

И не гледа напред

Бъдещето е просто лошо предчувствие. Шекспир ни го казва.

… или става известен

Слава плюс безсмъртие е игри за други хора. Ако не ни разпознават, когато ходим по улицата, това си е нашата съдба. Да станеш известен, когато си в двайсетте си години, е трудно за превъзмогване. Когато станеш полупрочут, след като си прехвърлил 60, е по-лесно да се приспособиш. Старият Езра Паунд казваше: „Върши си работата“.

Забравя тревогите

Добро и зло и правилно и грешно продължават да се изменят; това по-скоро е климат, отколкото морал. Ще се придържам към климата.

Просто пий и залагай

Няма да отида при психиатъра си и да му разкажа за кошмарите си, ще отида на хиподрума идната сряда вечер, ще ударя една евтина бира и ще заложа на кон номер 6, ах, ля-ля-ля.

Вижте още: БУКОВСКИ, ЧЕСТНИЯТ НАРЦИСИСТ