Дарвин и Чомски захапани от Том Улф

„Ако не се карате с някого, няма как да сте сигурни, че сте живи.”
Том Улф

Той е известен с откровените си и и добре продавани книги за литературна журналистика и с дебелите си социални романи. Хобито му е да влиза в спор с „еминатите” (терминът е негов, изкован като подигравка с илюминатите и еминентните, тоест изтъкнатите авторитети). Ако човек се ободрява със спорове, то Улф няма нужда от кофеин.

Напада съвременното изкуство и теоретиците му в „Боядисаният свят” (1975). Разправя се с модерната архитектура и нейните гурута в „От баухаус до домашния хаос” (1981). В есето „Звярът с милиард крака” приклещва в ъгъла американския литературен естаблишмънт и неговото бягство от реалността. Не остава длъжен и на знаменитости като Джон Ъпдайк, Норман Мейлър и Джон Ървинг.

Атаките на Улф нямат за цел да бъдат добре приети – и не са. Наричат го непоправим лицемер, че и с по-лоши имена. Малцина приемат сериозно най-острите му книги и статии, макар че те определено загряват всеки разговор. Странно, но почти нищо от калта не полепва по него. Дори в „Семейство Симпсънс”, където има кратка поява: когато Хоумър Симпсън изпоцапва костюма му с шоколад, Улф просто се отърсва и отново е чист, както преди.

Днес е 85-годишен. Не показва омекване. Новата му книга „Царство на словото” е най-смелият му кростоносен поход досега – а това значи много. Тук той се заяжда, представете си, с еволюционната теория – при това по своя неподражаем, дребнав и жизнерадостен начин. Намира я за ненаучна бъркотия и се гаври с псевдонаучния език на специалистите.

Книгата му отхвърля и лингвистичните теории на Ноам Чомски, когото Улф нарича „Ноам Харизматика”. Всъщност „отхвърля” не е точната дума – Улф практически търкаля Чомски в катран и пера, нахлупва му клоунски нос, а накрая го хвърля от скалата. В бебешка количка.

Улф не възразява срещу еволюцията, вадейки религиозни основания: той всъщност е атеист. Но започва с това, че самата теория за Големия взрив е леко нелепа и я оприличава на приказка преди сън за малки деца. Всичко произлиза от нищо?

Всъщност Улф не само се подиграва. Той например твърди, че словото не е само еволюционен механизъм, а направо качествено ново изобретение – истинската разлика между човека и животното. Обикновено коментарът върху способността за говорене оставя академичните еволюционисти без коментар… или поне така смята Улф. Учените вероятно обаче няма да си загубят съня заради мненията му. Той просто забавлява публиката, отново.

Чомски обаче може и да се поизнерви, защото Улф напада любимата му теория за невидимия орган на лингвистичните способности и обявява стария философ за морално банкрутирал. Унищожава всичките му хипотези за езиковата дейност.

Улф напада както Чомски, така и Дарвин по една и съща причина – че превръщат своите занимания в кабинетно забавление, а не ги държат на открито.

Това е провокация – и колкото по-осъзната е, толкова по-малко въздейства. Най-голямо удоволствие от „Царство на словото” можем да изпитаме, ако забравим за другите книги на Улф. Тук той е самоуверен и забавен, както винаги.

Бел. ред. – със съкращения. Заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Книгата на Том Улф „Царство на словото” се цели в Чарлс Дарвин и Ноам Чомски“.