Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Чаша топъл чай в киното с най-неприятния съсед на света

Критиката за американската адаптация на „Човек на име Уве“: Мил и ободряващ филм, перфектен за след празниците

Ото (Том Ханкс) не опитва да устои на енергията за живот на Марисол (Мариана Тревиньо). Снимка: Нико Тавернис / Sony Pictures - Чаша топъл чай в киното с най-неприятния съсед на света

Ото (Том Ханкс) не опитва да устои на енергията за живот на Марисол (Мариана Тревиньо). Снимка: Нико Тавернис / Sony Pictures

Чарът на „Човек на име Уве“, бестселъра на Фредрик Бакман, толкова обожаван и у нас, се прехвърля на екрана с Том Ханкс в главната роля. Този петък по салоните в страната тръгва „Човек на име Ото“ по хитовия роман и по всичко личи, че независимо от настроението на критиката, публиката няма да се замисли дали да отиде на кино.

„Човек на име Ото“ разказва познатата от книгата история – Ото (Ханкс) е човек, който изглежда отдаден на едничката цел в живота си да вгорчава съществуването на съседите си. Той не харесва кучетата, които маркират територията си на моравата му, не обича, когато доставчиците паркират, където нямат разрешение, и силно се нервира, когато съседите му решават да тренират рано сутринта. Всяко проявление на щастие кара самотния Ото да се мръщи още повече. Сприхавият му характер обаче всъщност е защитен механизъм след смъртта на съпругата му и ледената черупка сякаш се пропуква, когато среща новите си съседи – бременната Марисол (Мариана Тревиньо) и шумното ѝ семейство. Решена да се сприятели с грубия Ото на всяка цена, тя успява да намери път към сърцето му и го превръща в нормално човешко същество.

Режисьор на „Човек на име Ото“ е Марк Фостър. Сценарист е Дейвид Магий („Животът на Пи“). Освен главен актьор, Ханкс е и продуцент със съпругата си Рита Уилсън. Тя изпълнява и една от песните във филма, а синът им Труман влиза в образа на младия Ото.

Това е втората адаптация на романа на Бакман – шведският филм „Човек на име Уве“ (2015) има две номинации за „Оскар“. Името Уве е било сменено на Ото, за да се подчертае, че адаптацията с Ханкс е американска, твърдят източници.

Том Ханкс, наричан галено „таткото на Америка“, тук е свъсен старец, прибързано решил, че е приключил с този свят. Снимка: Sony Pictures

Филмът вече имаше своята премиера в чужбина и първите отзиви са ясни – докато критиката по-скоро се колебае в качествата на филма с 68% положителни ревюта, публиката няма подобни терзания – почти всички, които са гледали продукцията, са я харесали (97% според данните в „Ротън Томатоус“).

„Човек на име Ото“ е показателен за състоянието на Холивуд в момента, пише „Лос Анджелис Таймс“ – нещата, които го открояват, са онези, които би трябвало да го направят съвсем обикновен. Филмът е направен с майсторство и компетентност, които би трябвало да са норма, но всъщност са шокиращо рядко срещани.

„Една филмова звезда е получила възможността да омагьоса със своята харизматичност, всички актьорски изпълнения са съобразени с персонажите, има емоционална дълбочина. Това би трябвало да бъдат основите на всеки холивудски филм – пише Марк Олсън. – Затова да се каже, че „Човек на име Ото“ е хубав, не е кой знае какво хвалебствие. Филмът има едно осезаемо качество на непринуденост и действа като чаша топъл чай. Граничи със сантименталната баналност, но понякога това е знак за несъзнателна откровеност. Милото послание за надежда и духовно прераждане е ободряващо в първите дни на новата година.“

За разлика от Ролф Ласгард, който играе истински отблъскващо ролята на Уве в шведската адаптация на романа, зрителят на „Човек на име Ото“ така и не успява да повярва, че Ханкс е онова вечно агресивно мрънкало, като което се представя в началото, трън в очите на всичките си съседи, отбелязва Франк Шек в „Холивуд Рипортър“. Личи обаче колко се забавлява актьорът, понякога галено наричан „таткото на Америка“, в това предизвикателно начинание да си изгради нов имидж.

„Човек на име Ото“ така и не успява да надскочи очевидния си сюжет, но, слава богу, режисьорът Форстър подхожда деликатно. Резултатът е филм, който те увлича, независимо че така и не се отърсваш от усещането, че чувствата ти са плод на безсрамна манипулация.“

Доскоро сантименталните истории за смръщени старци и упадъка на Америка бяха запазена територия за Клинт Ийстуд, пише Джейк Койл в „Асошиейтед Прес“:

„Докато „Човек на име Ото“ се движи по линията на живота на Ото, жонглирайки между препирните му с невинни хора в настоящето и ретроспекция на по-щастлив живот с жена му Соня, Ханкс успява да пригоди ролята към себе си. Развитието на „Човек на име Ото“ няма да изненада никого, но върши чудесна работа за малко приятни емоции след празниците.“

„Човек на име Ото“ тръгва по кината у нас на 13 януари.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg