Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Чавдар Николов: След „Шарли Ебдо“ сме като на война – или сме от едната, или от другата страна

Ако карикатурата не е агресивна, тя става пропаганда

"Ако някой си мисли, че двата калашника и хора с маски може да уплашат такава цивилизационна грамада, каквато е Франция, то дълбоко се лъже", казва карикатуристът Чавдар Николов. - Чавдар Николов: След „Шарли Ебдо“ сме като на война – или сме от едната, или от другата страна

"Ако някой си мисли, че двата калашника и хора с маски може да уплашат такава цивилизационна грамада, каквато е Франция, то дълбоко се лъже", казва карикатуристът Чавдар Николов.

„Истината е, че няма да престанат да съществуват агресивни карикатуристи и с този атентат те няма да бъдат уплашени. Във Франция е малко по-различно, там се говори за „сатира“ и за „вулгарна сатира“. Но когато си много краен, ти си обречен на маргинализация. Все по-малко стават хората, които ще се засмеят на твоята смешка… В тази ситуация обаче, макар и нещо да не ти е харесало в „Шарли Ебдо“, си като на война – или си от тази страна, или си от другата“, казва карикатуристът Чавдар Николов пред Татяна Чипева в интервю за „Преса“. 

„Някои от карикатурите на „Шарли Ебдо“ надхвърлят разбирането ми за естетика и за хумор, – продължава Николов. – Всъщност хуморът за мен отдавна не е оръжие, с което воюваме, ние просто даваме един закачлив контрапункт на това, което се случва. Не сме в предните редици на борбата, оказа се обаче, че френските карикатуристи са. Много американски вестници отказаха да публикуват и една карикатура от „Шарли Ебдо“, преди време британските пък отказаха да пуснат датските. Вярно, че те се появиха в около 1200 вестника, сред които и в българския „Новинар“. Сред тях имаше някои наистина бляскави, а за съжаление най-известна стана една, която не е особено постижение в карикатурата. И в „Шарли Ебдо“ има някои, на които завиждам за хрумванията, но има и такива, които не приемам и не разбирам.“

Чавдар Николов твърди, че не можем да откажем правото на някого да бъде краен, дори прекалено краен: „А времето ще реши, поколенията ще кажат дали това е било добре или не.

В политическата карикатура има едно основно правило – поводът. На всяко политическо събитие трябва да бъде реагирано навреме. Тогава карикатурата може да бъде и по-агресивна, отколкото изисква добрият тон. Иначе с единия крак цопва в пропагандата.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Правото на изразяване на мнение
е част от нашата цивилизация

В България също, ние може да сме в мазето на тази култура, но все пак тя е част от нас.

…Парадоксално е наистина, че във време, в което чрез съвременните комуникации всеки може да знае всичко за другия, вместо да се разбираме по-лесно, ставаме сякаш все по-нетърпими. Като че ли между нас се издигна някаква стена – прозрачна, но стена. В случая с „Шарли Ебдо“ обаче, както и с датските карикатуристи преди време, има политика, и то отвратителна политика. Но ако някой си мисли, че двата калашника и хора с маски може да уплашат такава цивилизационна грамада, каквато е Франция, то дълбоко се лъже. Франция също не е решила всичко веднъж завинаги, но в ХIХ век тя води изключително тежки битки за отвоюване на свободата на словото. Битки като при Ватерло – особено срещу реставрацията на монархията.

Не може да се живее в диктатура на шeриата… Ние също живеехме при диктатура на пролетариата и тогава все имаше карикатури, които не можеха да се публикуват. Тодор Цонев до края на живота си се държеше като истински карикатурист, рисувайки неща, които не виждаха бял свят, и направи след това карикатура на всички времена. Знаем как жестоко е убит Райко Алексиев и след това е осъден на смърт от Народния съд. Навремето Александър Божинов, наречен Папата на българската карикатура, е осъден на 1 година условно за фашистка пропаганда. Тогава на делото призовават Илия Бешков и съдията го пита: „Другарю Бешков, вие като най-добрия български карикатурист какво ще кажете за подсъдимия?“ А той отговаря: „Ама вие съдите най-добрия.“ Голяма смелост.“

На въпрос доколко смели са днес българските карикатуристите, Чавдар Николов отговаря:

„Вижте, нашата професия сега излезе на преден план, защото убиха наши колеги. Но ние не сме в предните редици на живота – там са лекарите, учителите… Ние служим за разтуха на учителите и на лекарите.

Не сме оръжие, отказваме да бъдем оръжие

Бешков в едно от есетата си за карикатурата казва: „Буржоазната карикатура отстъпи от позициите на великия Домие, когато беше оръжие в ръцете на унижените и оскърбените.“ А дава за пример сър Дейвид Лоу, без да знае – тогава не е имало интернет и не е можел да види всичко, което е рисувал Лоу, – че по време на Втората световна война той публикува неистово карикатури на Хитлер. Заради ненавистта на фюрера Лоу попаднал в краткия списък на смъртта на Третия райх. Така че ние оттук виждаме едно, а там е друго.

Затова е трудно да дадем пълна оценка на това, което се случва във Франция. Аз знам малко повече от историята на карикатурата – имало е времена, когато е било опасно да си карикатурист, а ето че и сега се оказва така.“

Автор: Чавдар Николов, в. "Преса"

Автор: Чавдар Николов, в. „Преса“

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах