Когато слушаш неговата музика, се пренасяш там, където си щастлив – в приказка, във вълшебно кътче на някоя фантазия. На 7 май преди 180 години е роден един от най-великите композитори на всички времена – Пьотр Илич Чайковски. И до днес животът и смъртта му са обект на спекулации, слухове и недоизказани истини. Ракурсите, през които може да се говори за Чайковски обаче, не са толкова богати на нюанси, колкото светлата му музика. Партитурите на неговите „Лешникотрошачката” и „Лебедово езеро” са сред класическите произведения, които децата чуват за пръв път в живота си. Именно те, ако са стигнали до младите си слушатели, са в основата на тяхната любов към музиката.
Чайковски е син на Иля Петрович Чайковски, генерал-майор и началник на завод за производство на стомана. Майка му Александра Асиер е внучка на френския скулптор Мишел-Виктор Асие. Освен Пьотр, двамата имат още четирима синове и дъщеря.
В семейството му нямало професионални музиканти, но всички обичали музиката. Баща му свирел на флейта, а майка му – на арфа и на пиано. Първите си уроци по музика малкият Пьотр започнал на петгодишна възраст. Въпреки възхитата, която изпитвали пред неговия талант, родителите му все пак избрали за сина си друга кариера – на юрист. По тяхно настояване той постъпва в Императорското училище по право и учи там от 1850-а до 1859 г., а след като го завършва едва 19-годишен, получава чин титулярен съветник и започва работа в Министерството на правосъдието.
Но музиката все още била най-важното за него и не му позволявала да отдаде всичките си сили на юридическото поприще. Тогава баща му решава, че Пьотр може да съвмести държавната служба с музикални занятия. Иля Петрович отива на консултации при музикалния педагог Рудолф Кюндингер, бивш учител на Пьотр, за да попита дали синът му притежава музикален талант. Отговорът бил неочакван:
„Не, той няма талант, а и му е късно за музикална кариера, защото е вече на 21 години”.
По-късно Кюндингер пише със съжаление:
„Ако можех да предвидя какво ще стане от тогавашния юрист, щях да си водя записки за всеки урок с него”.
През 1861 г. Чайковски постъпва в музикален клас в Руското музикално общество, което след година е преобразувано в Сант Петербургската консерватория. Чайковски е един от първите студенти в нея в класа по композиция. Преподаватели са му Николай Заремба и Антон Рубинщайн. Когато 5 години по-късно завършва, той заминава за Москва, където става преподавател в Руското музикално общество.
Много са странностите, с които се отличавал младият композитор. Срамувал се от гласа си, мислел го за „скърцащ и неприятен”. Смятал се за „слаб пианист”.
Обичал да чете много и различни неща. В библиотеката му, според посмъртния опис на имуществото му, са намерени 1239 книги и нотни издания. Сред тях – Библия на френски от 1736 г, научен труд за мравки, пчели и оси, „Звезден атлас” и популярен справочник за видовете гъби. Върху томчето със съчиненията на Еврипид на италиански лично композиторът е написал:
„Открадната от Двореца на дожите във Венеция на 3 декември 1877 г. от Пьотр Ч., придворен съветник и професор от консерваторията”.
Известно време Чайковски работи като журналист. Няколко години той е музикален коментатор за вестниците „Съвременна летопис” и „Руски ведомости”. Казват, че пишел с безупречни фрази, но скривал авторството си и се подписвал с инициалите „Б.Л.“. През 1898 г. музикално-критическите му статии били издадени в сборник със заглавие „Фейлетони”.
За интимния му живот се знае малко. Слуховете, че е хомосексуален, го преследват през целия му живот и вероятно имат основания. Все пак Пьотр Илич Чайковски се жени за своята студентка Антонина Милюкова, макар и бракът му да продължава едва няколко седмици. Освен това в живота му има една история за голяма любов. Чайковски се влюбва до полуда във френската певица Дениз Арто. Планирали дори сватба, но краят дошъл внезапно – тя заминала на гастрол, там се влюбила и бързо се омъжила. По време на страстното увлечение на Чайковски към нея се ражда известният „Романс” във фа минор, оп. 5, в който той изразява чувствата си към Дениз.
Чайковски унищожил 2 от общо 10-те опери, които написал. На 30 януари 1969 г. в Болшой театър се е състояла премиерата на неговата опера „Войвода” по либрето, създадено от самия него по пиесата на Островски „Сън на Волга”. Няколко години по-късно композиторът изцяло унищожава всички преписи на операта. В същата година завършва работата си и над „Ундина”, която никога не е поставяна и също е унищожена 4 години по-късно. Само някои фрагменти от нея Чайковски включва по-късно в други свои произведения.
През 1875 г. московската Дирекция на императорските театри кани Чайковски да напише музика към балета „Лебедово езеро”. Композиторът се съгласява, защото се нуждае от пари, но и защото никога дотогава не е писал музика за балет. „Лебедово езеро” обаче се превръща в най-знаменитото му произведение. Публиката не го оценява веднага заради сложността на музикалния рисунък. Музикантите особено ненавиждали партитурите на този балет, защото били много сложни за изпълнение.
Великите му съвременници го обичали. Толстой разказвал как се е разплакал, докато слушал негова музика в консерваторията. Отношенията му с Чехов обаче били още по-дълбоки. Антон Павлович е посветил именно на приятеля си Чайковски сборника с разкази „Мрачни хора”. През 1889 г. след приятелско гостуване на композитора, Чехов пише в едно писмо:
„Вчера ме посети П. Чайковски, което много ме поласка: на първо място, той е голям човек, а второ – аз ужасно обичам музиката му, особено „Онегин”. Искаме да пишем либрето”.
За съжаление планираната обща творба не е създадена. Драматургът не след дълго заминава за остров Сахалин, а композиторът след 4 години умира.
Чайковски е поканен специално и присъства при откриването на „Карнеги хол” – едно от най-елитните средища на симфоничната музика в Америка и целия свят – през 1891 г. Той лично контролира подготовката и изпълнението на своите произведения в програмата на откриването.
Освен в Ню Йорк, Чайковски дирижира свои творби и в Балтимор и Филаделфия. В писмата му от този период пише:
„Там ме приемаха възторжено, успехът беше огромен…”.
На 16 октомври 1893 г. съвсем здрав Чайковски дирижира първото изпълнение на своята Шеста симфония в Петербург. По това време в Русия вилнее холера. На 20 октомври, също толкова здрав, Чайковски отива в елитния ресторант на Лейтнер на „Невски проспект“ и стои там до 2 часа през нощта. По някое време композиторът моли за чаша студена вода. Носят му непреварена. На сутринта на 21 октомври му става зле, викат лекар и диагнозата е категорична – холера. Четири дни по-късно, в 3 часа през нощта на 25 октомври, Пьотр Илич Чайковски затваря очи завинаги в квартирата на своя брат Модест.
След смъртта му тръгват слухове, разпространявани от недобронамерени негови познати, че композиторът се е самоубил заради своята сексуална ориентация. Разследване доказва, че това няма нищо общо с истината.
Неговата музика го надживява вече повече от столетие, все още е сред най-слушаните в концертните зали и сред най-използваните във филми и театрални постановки. Всяка Коледа в западния свят изпълняват мотиви от неговата „Лешникотрошачка”, а „Лебедово езеро” и до днес е изпитание за музикантите и хореографите.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение