В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.
Изненадващо, в „Бензин“ обичайно посредственият Асен Блатечки на практика стои през повечето време що-годе поносимо, въпреки типичната за него инертност и постоянната му стратегия да замести спорния си талант със сърдито алфа-мъжкарство (още по-куриозното е, че до него дори второразрядният Майкъл Медсън е почти като Лорънс Оливие).
Не пропускайте