Черен лебед в бяла пачка (видео)

Царицата-лебед излиза на сцената под познатото ромолене на арфата, което бележи началото на нежното Второ действие на „Лебедово езеро“. Облечена в бяла пачка и с украса от пера на главата, тя протяга ръце напред със сгънати китки – движение, добре известно на почитателите на този балет. Но сходствата свършват дотук. Принц Зигфрид го няма никакъв; тази Царица-лебед е босонога и с гола глава; а когато прозвучава жалната мелодия от цигулката на Чайковски, движенията й съчетават балетните извивки с ритмичното поклащане на ханша в африканските танци.

Това е централното солово изпълнение на Дада Масило в нейната версия на „Лебедово езеро“. Балетът ще бъде показан в нюйоркския „Джойс тиътър“, след като обра овациите в родината на Масило – Южна Африка, и триумфира на продължително турне из Европа, където получи възторжени оценки от критиката и се игра в препълнени зали.

Постановката на южноафриканската танцьорка и хореограф се радва на изключителен успех в родината й и Европа.

За първи път спектакълът на 30-годишната Дада Масило стига до Ню Йорк, макар че тя наскоро гостува в мегаполиса с Refuse the Hour на южноафриканския художник Уилям Кентридж, с когото си партнира както във филмови инсталации, така и при изпълнения на живо.

„Била съм навсякъде и съм много доволна, че най-сетне сме тук“, казва тя в телефонно интервю от Амхърст, Масачузетс, където с трупата си има дата от северноамериканското си турне.

В слушалката Дада звучи момичешки, но танцувалният й стил е силов и кинетичен, а самата тя е необикновено смела, когато говори по болезнени за родината си теми.

„Не искам да съм просто едно тяло в пространството. Искам да предизвиквам дебати за проблеми като хомофобията и домашното насилие, защото тези неща са ежедневие у дома“, казва Масило по отношение на своите танци и хореография.

В „Лебедово езеро“ нейната Одета е омъжена за Зигфрид, който е влюбен в Одилия. Уловката е, че Одилия е мъж, макар че Масило го кара да танцува на пръсти и да носи пачка като всички други лебеди. Тримата главни герои са жертви на социалните порядки. И както в оригиналния балет, краят не е щастлив.

Не за първи път „Лебедово езеро“ предлага гей интерпретации. Най-известна в това отношение е версията на Матю Борн, но има и няколко класически постановки (на Рудолф Нуреев и Джон Ноймайер), в които Зигфрид е сексуално амбивалентен. В „Лебедово езеро“ на Масило обаче проблемите с хомофобията, уредените бракове и домашното насилие са в основата на историята.

Родена в Совето през 1985-а, Дада расте отчасти в апартейда, отчасти в демократична Южна Африка след 1994-а. Майка й е самотен родител, работи като касиерка и момиченцето е отгледано предимно от баба си в бедна обстановка. Балетът, който в младостта й е бил занимание предимно за бялата средна класа (както и до ден-днешен почти навсякъде другаде по света), не бил очевидният избор за нея.

Когато става на 10, Масило започва да танцува с група съседски хлапета „просто за забавление“. Две години по-късно децата са поканени на обучение по балет и съвременни танци, след като участват във фестивал на Dance Factory в Йоханесбург.

„На мига се запалих. Борех се много здраво, за да мога да танцувам, а семейството ми никак не одобряваше това. Искаха да стана адвокат или счетоводител, нещо по-сериозно“, спомня си Масило.

Балетът е първата й любов. На 12 години видяла руска постановка на „Лебедово езеро“ в Йоханесбург и веднага се влюбила в „пачките и Чайковски“.

„Но в крайна сметка модерните танци ми се сториха по-смислени“, допълва 30-годишната танцьорка и хореограф.

След като завършва Националното училище на изкуствата в Йоханесбург, Масило тренира една година в денс театъра „Джазарт“ в Кейп Таун, а после през 2004-а се явява на прослушване в училище „Партс“ в Брюксел, основано от Ане Тереса Де Керсмакер. От 250 кандидати са избрани само 30, сред които и южноафриканката („Ужасно преживяване“, уточнява тя). Хореографията била част от обучението. В началото Масило не била особено заинтригувана, но решила да направи соло върху „Умиращият лебед“ на Камий Сен-Санс в чест на леля си, която починала от СПИН.

„Това е началото на „Лебедово езеро“. То е за отказването, болката и смъртта“, отбелязва Масило.

В „Лебедово езеро“ Одета е омъжена за Зигфрид, който е влюбен в Одилия. Уловката е, че Одилия е мъж, макар че Масило го кара да танцува на пръсти и да носи пачка като всички други лебеди.

Преживяното я накарало да задълбае в хореографията. След като се връща в Южна Африка през 2007-а, тя танцува в различни продукции. В един момент започва да създава собствени пиеси, защото никой друг не правел такива повествователни творби, в каквито искала да участва.

„Тръгнах от класиката, защото повествованията там са много добри, а героите – велики. Първо направих „Ромео и Жулиета“ през 2008-а, после „Кармен“ през 2009-а и „Лебедово езеро“ през 2010-а“, обяснява Дада Масило.

Реномето й расте все повече и повече.

„Първо чух за нея на една сцена в Южна Африка през 2010-а. Там нямаше нейна постановка, но всички говореха за нея“, казва Линда Шелтън, изпълнителен директор на „Джойс тиътър“.

Уилям Кентридж мигновено бил заинтригуван от екзорсизма и уникалността на творбите на Масило, както и от смесването на танцувални стилове.

„В Южна Африка има изобилие от много добри танцьори и хореографи, но моето внимание беше привлечено от Дада. Тя има отношение към традициите и същевременно играе срещу очакванията и е достатъчно отворена, за да въплъщава в танците си различни идеи“, казва той от дома си в Йоханесбург.

Световният успех на „Лебедово езеро“ и „Кармен“ окрилява Масило и хората от трупата й, които работят неспирно през последните три години. Сега обаче тя има нужда от малко почивка, за да направи нещо ново.

„Правила съм фламенко, зулу танци, западноафрикански танци, а сега изучавам танците на собствената си тсуана култура. Тя е много нежна и интригуваща, със сложни ритми и потропвания с крака“. – Дада Масило прави кратка пауза и допълва: „Мисля си за „Жизел“.“